Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // Стабилна структура с висок потенциал

Стабилна структура с висок потенциал

В центъра на София, в близост до Докторската градина е разположена една сграда, която повече от век е сред от емблемите на медицинската наука у нас. Разбира се, става дума за Националния център по заразни и паразитни болести – най-старата научно-практическа медицинска институция в България. Символиката се подсилва от скулптурата на входа, която изобразява майка, прегърнала малкото си дете. Посланието е категорично – там е започнала и продължава битката с най-коварните заболявания.

На 22 ноември т.г. бе отбелязана 130-годишнината от създаването на НЦЗПБ. По повод на знаменателния юбилей ръководството на центъра организира пресконференция, на която бяха представени основни моменти от богатата история, настоящите постижения и перспективите за развитие.

В кратко изложение директорът проф. Христо Тасков разказа за годините на създаване, изграждане и утвърждаване на институцията, както и за целите пред екипа.

Началото е поставено на 18 ноември 1881 г., когато с указ на княз Ал. Батенберг е създаден Институт за производство на ваксина срещу едра шарка. По този начин само няколко години след Освобождението са положени основните на превантивната медицина у нас. България е една от първите страни, която масово произвежда ваксина, като за кратко време са имунизирани 43 хил. души.

По-късно Институтът за едра шарка е обединен с Бактериологичния институт и започва производството на ваксина против бяс, както и на противодифтериен и противотетаничен серум. Успоредно с това стартира развитието на лабораторната диагностика, на противоепидемичните проучвания, на обучението на лекари в тази област – създадени са подвижни групи за контрол както по границите, така и в различни региони на България. Ключова за развитието на институцията се оказва 1921 г., когато Върховният медицински съвет обявява Бактериологичния институт за висше учебно заведение, което има за цел да подготвя кадри в областта на лабораторната диагностика и на епидемиологичните проучвания. В страната започва да функционира мрежа, която гарантира контрола над заразните заболявания.

Периодът между 1949 г. и 1960 г. е времето, в което центърът сериозно разгръща своята дейност. Разкрити са отдели по: вирусология; паразитология и тропическа медицина; имунология и алергология. Бурните темпове на развитие позволяват да бъде обхванат целият спектър на заразните и паразитни заболявания в страната.

През 1972 г. институтът е включен в структурата на Медицинска академия, а няколко години след промените – през 1992 г., е обособен като самостоятелно научно-практическо звено – НЦЗПБ.

От създаването през 1881 г. до 2000 г. в центъра се развива производството на над 600 вида разнообразни биологични препарати: ваксини, серуми, диагностикуми, алергени, кръвни препарати. Благодарение на тази дейност в продължение на десетилетия са реализирани диагностиката и профилактиката на заразните болести у нас. През 2001 г. производствената част е отделена в самостоятелно търговско дружество „Бул Био”- НЦЗПБ ЕООД.

След присъединяването на България към ЕС през 2007 г. НЦЗПБ придобива нов статут в системата на Европейската мрежа за надзор, профилактика и контрол на заразните и паразитни болести. Институцията е обявена за Национална компетентна организация (National Competent Body) на Европейския център за контрол на заболяванията към Европейската комисия (ECDC – Стокхолм) и се превръща в част от Европейската и глобалната мрежа за надзор, готовност, профилактика и контрол на заразните и паразитните болести. Сред основните задачи на НЦЗПБ са: събиране и подаване на данни към интегрираната европейска информационна система (текуща информация за 54 от общо 60 заразни болести, подлежащи на задължителна регистрация); ранно оповестяване и бърз отговор при възникване на заплаха от разпространение на заразно заболяване сред населението както в рамките на страната, така и на международно ниво. Дейностите в това направление са свързани с откриване, оценяване, проучване и координирано реагиране на заплахи от заразни болести, в това число заплахи, свързани с умишлено разпространение на биологични агенти и болести с неизвестен произход.

В центъра са разположени и всички 17 национални референтни лаборатории по вирусология, микробиология, имунология, паразитология и ДДД. Те са акредитирани по най-високия международен стандарт за лабораторна диагностика – БДС EN 1SO/IEC 17025, и са ключов елемент в европейските системи за надзор на заразните и паразитните болести. Чрез Националната система за външен лабораторен контрол звената осигуряват качеството на диагностичната дейност на лабораторната мрежа в системата на здравеопазването у нас. През 2010 г. мрежата обхваща 327 лаборатории по микробиология, 164 – по вирусология, 79 – по паразитология и 14 – по имунология. На базата на издаваните от НЦЗПБ сертификати НЗОК сключва договори само с лабораториите, преминали успешно контрола за качество.

Днес в институцията работят над 160 висококвалифицирани специалисти в областта на микробиологията, вирусологията, епидемиологията, паразитологията, имунологията и алергологията. Съвместно със сътрудниците на M3 и РЗИ те реализират противоепидемичната политика на държавата в нейните разнообразни аспекти.

Един от акцентите в дейността на центъра е следдипломното обучение. Структурата е база за подготовка по 12 медицински специалности и е акредитирана от Националната агенция за оценка и акредитация към МОМН да обучава по 6 специалности за образователна и научна степен „доктор”. Успоредно с това НЦЗПБ провежда у нас Европейската програма за подготовка по приложна епидемиология. Целта на програмата е да се хармонизира в европейски план “специализацията” на работещите в сферата на епидемиологията и контрола на заразните болести.

- Европа днес оценява високо приноса на България в областта на превенцията и надзора на заразните болести и това в много голяма степен се дължи на традициите и сериозната работа на НЦЗПБ, подчерта главният здравен инспектор на страната д-р Ангел Кунчев.

Националният консултант по микробиология проф. Тодор Кантарджиев коментира възможностите за провеждане на правилна антибиотична политика в страната за ограничаване на антибиотичната резистентност. Проф. Мира Кожухарова – национален консултант по епидемиология, разказа за мерките и действията за ограничаване на грипни епидемии и на острите респираторни заболявания.

След пресконференцията присъстващите журналисти бяха поканени да разгледат някои от ключовите лаборатории на центъра.

Годишнина като тази винаги е добър повод за равносметка. А фактите са повече от красноречиви. Малко са европейските страни, в които толкова дълго време функционират подобни институции. Защото става дума за период, изпълнен със стотици значими научни постижения. За период, утвърдил НЦЗПБ като щит в битката със заразните и паразитните заболявания.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.