Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // На лекаря – с любов!

На лекаря – с любов!

Похвално слово за будителите на духа и на тялото…

Никога не съм срещал толкова наскърбени лекари, както напоследък. Никога не съм виждал толкова озверели пациенти. Никога не съм си представял толкова нахъсани журналисти-негативисти.

Все нещо ти се случва за първи път. Винаги има първи път!

Времето, в което живеем, не е просто разделно или размирно. То е неспокойно и несигурно – време, кастрирано от добродетели и лишено от ценностна система.

Кметът, попът и даскалът са били винаги на почит, но повече в исторически план…

За лекарите се говореше с любов. Някога…

Партията и вождовете възхваляваме с патос. Винаги…

Времето премля всичко това в странна амалгама от емоции, възторг и униние.

Унили сме всички напоследък, или почти всички. Патосът е актуален за някои личности, които така добре помнят миналото, че го възпроизвеждат.

Кметът също е на почит – и преди, но особено след избори. Попът е отделен от държавата, както и самата църква. Даскалът смени професията си и също стана кмет.

Какво се случва с лекаря? С българския лекар, учил в родината си, за да лекува сънародниците. Лекарят започна да бяга или по-скоро да бъде прогонван. От политици и от пациенти, все едно. Но българският лекар не се оплаква – той е добре посрещан навсякъде по света…Освен в Родината си.

Как е у нас? Веднъж го хвалим, друг път му налитаме на бой. Нерядко го награждаваме, друг път го каним в съдебната зала. Нареждаме го в редиците на дребните търгаши или му отреждаме Нобелова награда.

Сам по себе си лекарският труд е свещен. Сам по себе си докторът е будител от най-чиста проба. Защото помага и на духа, и на тялото ни да бъдат живи. Духът и тялото ни да бъдат спонтанни в живота и в любовта, да бъдат достойни дори в смъртта.

Кого хулим тогава? Собствената си неспособност да бъдем толерантни към грешките, да бъдем чувствени към света, който ни приема и в здраве, и в болест. Ако захвърлим скалпела на омразата, сигурно ще затворим границите поне за един лекар. Но разбирането на нещата обикновено идва, когато изгубиш нещо.

Затова денят за размисъл трябва да е на свети дати като Първи ноември например. Тогава преосмислянето е цената за собственото ни бъдеще.

Стойчо СТОЕВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.