За това осигуряване се заговори още в началото. Като за черешката на успешно стартиралата здравна реформа. Тогава го наричаха доброволно, допълващо задължителното. Щяло да добави не само липсващи здравни услуги, но и да ги предлага с по-висок стандарт и с различни екстри. Да „вкара“ в здравната система повече пари. Да формира конкурентна пазарна среда, която принуждава дори комерсиалните фирми да се надпреварват да предлагат на пациента най-добрата оферта на най-приемливата цена. А самите фирми да въртят, както ставало навсякъде по света, процъвтяващ бизнес.
Така направеният анонс беше достатъчно убедителен, особено в заключителната му част. Започна роене на здравноосигурителни дружества. Всички претенденти за властта обещаваха предизборно допускане до пазара. Докопалите се пък до властта го отлагаха. Но говоренето не стихваше. Фирмите, опитващи се да оцелеят на ръба на закона, правеха мизерни псевдозастрахователни услуги. Естествено организираха интересите си, представяха кусурите на публичната система, без да афишират своите вътрешни проблеми, а потайно прибягваха до лобисти (т. нар. консултанти), за жалост най-често неубедителни и лесно разпознаваеми.
Възникват въпросите – защо е толкова нерадостна съдбата на нашето допълнително здравно осигуряване, след като то е утвърдена практика в страните, на които искаме да приличаме? Защо няма цялостен анализ на случващото се в тази сфера, след като в лицензираните дружества работят толкова печени в занаята хора? Защо остават некоментирани не само светлите (позитивните), но и сенчестите (свенливо прикриваните) страни на допълнителното осигуряване, а се подменят със спекулации, продиктувани от явни приватни интереси? Защо се предлага главно второ задължително, но комерсиално осигуряване, захранвано чрез гарантирани по закон, а не чрез заработени публични средства? Какви са допустимите предели на здравния пазар в страна като нашата и на т.нар. демонополизация на здравното осигуряване? Защо бе подхвърлено като възможност (“която можело и да не се случи”) след 2013 г. т.нар.“обиране на каймака” от фаворизирани здравноосигурителни фирми, лишаващo публичната система от най-добрите й платци. И т. н., и т.н.
Зададените въпроси могат да получат различни отговори. Включително неудобни. Ясно е обаче едно: в случая държавата не иска или не може да защити обществения интерес. Очевидно създадената и продължаваща стагнация е изгодна за някого. А знайно е, че когато нещата са прекалено объркани и неясни, става дума за пари. Накратко – ситуацията при допълнителното здравно осигуряване изглежда патова и нерешима с местни сили.
Затова определена полза може да има от представянето на аналогичните проблеми в страна, прилагаща с крачка напред модел на здравно осигуряване, подобен на нашия.
Откриваме го в разговор, публикуван в „Medical Tribune“ в Полша с д-р Адам Козиркиевич.
МТ: Когато здравната министърка Ева Копач представяше в сейма проекта за закон за доброволните здравни застраховки, смел журналист й връчи букет цветя с думите: НАЙ-ПОСЛЕ!
АК: Аз съм скептично настроен към частните допълнителни застраховки. Навярно съм повлиян от статистическите данни на Комисията за финансов надзор. От тях следва, че частните застраховки във всички сфери изплащат само около 40% от събраните вноски. Предполагаме, че извън публичната система, т. е. извън здравната каса (NFZ), се въртят 30 млрд. злоти, 15 млрд. от които отиват за здравни услуги. Тези пари сега попадат пряко в различните здравни заведения, частично в индивидуалните практики, а в някои случаи се движат чрез посредници. Ако обаче пропуснем тези 15 млрд. през застрахователния сектор, то до изпълнителите на услуги ще дойдат максимум 55% от същата квота или около 9 млрд. Трудно ми е да приема, че такова е очакването на здравния сектор и на моите колеги.
МТ: Здравното ведомство има предвид и друго – пакетът закони предвижда премахване делението на медицинските заведения на публични (SPZOZ) и непублични (NZOZ).
АК: И при такъв вариант по-голямата част от непубличните лечебни заведения с договори със здравната каса ще си сътрудничи и с частни застрахователи и абонаментни фирми. Единственият ефект от закона ще бъде, че хората – вместо да оставят парите си направо в приемната – ще ги дават на застрахователите. А до лекаря ще стигне по-малка сума, отколкото преди. И ако споменатата сума от 15 млрд. злоти не нарасне, за лекарите ще остане само половината от тези пари. Това за мен не е успех, а грешка.
МТ: Твърди се, че законът ще внесе ред в допълнителните застраховки, тъй като здравните заведения ще сключват договори и със здравната каса, и с частни застрахователи.
АК: Не откривам патология, произтичаща от факта, че здравните звена си сътрудничат както с публични осигурители, така и с частни фирми. Възможно е само аз да не я виждам, но в пресата не срещам съобщения за публично осигурени пациенти, които не са били оперирани само заради това, че даденото заведение е имало договор с частен застраховател. И не виждам никакъв смисъл от допълнителни правни регулации. Мога обаче да си представя ефекта от тях. Проектът предвижда заведението да може да оказва услуги на клиент на частен застраховател, ако до него е постигнал 90% изпълнение на договора си със здравната каса. Какво означава това? Дали болница, която прави 3650 операции на година, където на 2 януари е постъпил клиент на частен застраховател, трябва първо да направи задължителните девет на публични пациенти? А ако се окажат осем, няма да може да приеме частния пациент…
МТ: Ведомството обаче е категорично: така гарантираме осигуряването на пациентите, които ползват публичната система.
АК: А нима до този момент е имало някакъв проблем, който е трябвало да разрешим със закон? Разбира се, чувал съм, че някои непублични лечебни заведения приемат частни пациенти, които после включват в отчетите до здравната каса. Но трябва да видим скалата на явлението. То е лесно отстранимо, ако здравната каса започне да го контролира. Ако това са искали да направят авторите на закона – стрелят с оръдие по врабци. В същото време застрахователите ще се изправят пред проблеми, каквито не са имали преди. До момента те нямаха никакви ограничения при подписването на договори. Сега може да се окаже, че здравното заведение, сключило големи контракти с касата, включително рискови за него, ако трябва да подписва и договор с частна фирма, просто ще каже: благодаря и довиждане!
МТ: Това няма да разубеди ведомството, което твърди, че благодарение на закона част от пациентите ще напуснат опашките и така достъпът до специалисти ще бъде облекчен.
АК: Възможно е и да стане. Ако обаче министерството иска да постигне наистина траен ефект, са нужни облекчения при сключване на допълнително осигуряване, например данъчни, които да направят листата на застрахованите достатъчно голяма.
МТ: Големият проблем обаче е, че финансовата ситуация в страната прави невъзможно тяхното въвеждане.
АК: И днес имаме допълнителни здравни застраховки и те са успешни, ако са атрактивни. Но тъй като не са, пазарът едва крета и се развива бавно. Пред поляците няма такива заплахи, които да ги карат да се застраховат допълнително. Въпреки всичките си претенции имаме голяма увереност, че при нужда ще получим необходимата ни помощ от публичната система. Рискът не е толкова значителен, за да купуваме допълнително полици. Няма търсене.
МТ: Как да го генерираме?
АК: Достойнство на закона е записът, даващ възможност на работодателите да купуват полици със средства от социалния фонд. Това е инструмент за управление на търсенето.
МТ: Да се върнем на това нещастно изпълнение на контракта с касата на 90%. Дали то няма да се окаже последният пирон в ковчега на застрахователите?
АК: Преди 10 години застрахователите казваха, че не могат да предлагат сериозни оферти, защото липсва прилична база от изпълнители на услуги. Публични заведения имаше, каквито бяха тогава, частният сектор бе слабо развит и т. н. Сега тези оплаквания отпаднаха. Добра лечебна база вече има, но главно в частния сектор. Затова дори да увеличим търсенето на допълнителни застраховки, парите ще останат насочени главно към частния сектор. Още повече че публичният ще се страхува от риска, свързан със споменатото изпълнение от 90% от договора си със здравната каса. А частниците са по-гъвкави. Частният собственик всеки момент може да направи своя фирма, наемаща неговите помещения, която да работи само за частния застраховател и проблемът мигом отпада. В публичните заведения това обаче не може да стане лесно.
МК: Доброволното застраховане функционира успешно в много страни по света. Възможно ли е при писането на проекта министерството да е попаднало на лош пример? И ако се смени моделът на доброволното застраховане, то да разцъвти?
АК: Има два основни модела на доброволно застраховане. В първия се покрива цената на това, което публичната система не финансира. При другия плаща публичният осигурител. Първият вариант функционира във Франция, Белгия и Люксембург, а също в страните, където е въведено съвместно с пациентите заплащане на услуги. В тези страни допълнително застраховане имат близо 90% от пациентите. Вторият модел функционира във Великобритания и стана много популярен от средата на 80-те, когато публичната система там имаше големи проблеми. Тогава допълнителното застраховане бе възприето от около 15% от най-богатите британци, които си осигуряваха по-добра медицинска помощ без отказ от публичната система (NHS). В Полша, благодарение на абонаментните фирми, които ползваха преобладаващо чужди капитали, се създаде по естествен път модел, подобен на британския. Възникна сектор, нямащ нищо общо с публичния, захранван от вноски на богати работодатели и обхващащ най-често нескъпи и не особено рискови амбулаторни процедури. Той стои стабилно на пазара и разширява обхвата си. И не смятам, че пациентите, свикнали с модерните и с приятна колористика частни кабинети, ще хукнат към публичните заведения.
Подготвил: д-р Димитър ШИШКОВ
