Необходимо е продължаване на Националната програма за контрол на ехинококозата по хората и животните в България
Ехинококозата е най-тежката хелминтозооноза у човека, продължаваща да има важно медико-социално и стопанско значение у нас и в света. Тя е не само космополитно разпространена паразитоза, но и екологично заболяване.
При хората протича хронично, тежко, нерядко с рецидиви и често води до инвалидизация, а в някои случаи – и до летален изход. Най-честият причинител на болестта е видът E. granulosus, който преобладава в повечето от страните по света и особено в тези от Средиземноморския район. Досега с помощта на молекулярнобиологичните методи са определени 10 генотипа на паразита. Съвместните проучвания на Курдова, Р. и колектив (2009) с италиански и швейцарски учени установиха, че засега в България са разпространени два вида – обикновен овчи щам (G1) и овчи тасманийски щам (G2).
В борбата срещу ехинококозата в България условно биха могли да се разграничат пет основни периода на организацията.
Първи период от 1950 до 1970 година. Характеризира се със слагане началото на организиpаната и системна борба с ехинококозата през 1960 г. Излизат редица правителствени документи, регламентиращи мерките за ограничаване на ехинококозата при хората и животните.
На тази основа борбата с ехинококозата се осъществява съвместно от НАПС и МНЗ чрез петгодишни планове за комплексни действия.Тяхното изпълнение се обсъжда периодично на национални съвещания. В страната са създадени и функционират национална и окръжни комисии за борба срещу ехинококозата към Републикански център по зоонозите с представители на НАПС, МНЗ, БЛРС, научни институти и обществени организации, които ръководят, организират и контролират решенията, приети на националните съвещания.
Заболелите от ехинококоза са около 9580 души (заболяемост 5,77%ооо), а починалите 953 (смъртност 0,57%ооо и леталитет 9,94%). Установява се тенденция към снижаване на заболяемостта сред хората, която от 6,5%ооо през 1950-1962 г. спада на 3,68%ооо през 1970 г. Инвазираността на селскостопанските животни с E. granulosus също започва да се снижава след започване на организираната работа.
Вторият период - 1971-1983 г., се характеризира с процеси на специализация, концентрация и модернизация на селското стопанство. Създаден е силен ветеринарно-санитарен контрол. Рязко се ограничава източникът на заразата и снижава заболяемостта от ехинококоза сред хората и животните. За първи път е въведено съобщаване от ЛПЗ, регистрация в ХЕС на заболяването сред хората и извършване на епидемиологично проучване на оперираните от ехинокок лица от паразитолозите при ОХЕИ. Заболелите лица от ехинококоза са 2312 души (заболяемост 2,01%ооо) и починали 545 (смъртност 0,47%ооо и леталитет 25,56%). За лечението на контраиндицираните за хирургична намеса случаи на ехинококоза у хора медиците въвеждат консервативна химиотерапия (първоначално с мебендазол, а по-късно и с албендазол). Ветеринарно-медицинската мрежа започва масовото прилагане на по-високо ефективния лечебен препарат Дронцит (празиквантел) за профилактична дехелминтизация на разрешените и паспортизирани кучета. Забранено е наличието на кучета към овчите стада в равнинните райони. През 1976 г. България е втората страна в света след Исландия, постигнала значителни успехи по снижаването на ехинококозата със заболяемост (1,24%ооо), като средногодишно са били оперирани 109 души.
Третият период от 1984 до 1996 г. се характеризира с непрекъсната тенденция към нарастване на заболяемостта от ехинококоза сред хората и селскостопанските животни, съпроводена от намаляване на смъртността и леталитета. На фона на тежката икономическа криза административните органи не изпълняват задълженията си по ограничаване източника на инвазията. След 1992 г. започва нов бум на болестта. Разрушава се част от екарисажната мрежа и безконтролно се увеличава броят на безстопанствените кучета. Заболелите от ехинококоза са 4412 души (заболяемост 3,66%ооо) и починали 234 (смъртност 0,20%ооо и леталитет 5,64%). Заболяемостта при хората варира от 1,97%ооо през 1984 г. на 6,96%ооо в 1996 г.
Опаразитеността на овцете нараства до 11,82% през 1993 -1995 г., като най-опаразитени от кланичните животни през 1996 са говедата – 13,71%. Към 1990 г. броят на кучетата в страната ни достига 400 000, като сред тях преобладават домашните 86,6%; следвани от ловните – 12,45%, и овчарските – 11,66%.
Четвъртият период от 1997 до 2009 г. е свързан с развитие на демократичните процеси в страната – реформиране на здравеопазната система при условията на икономическа и политическа криза. Заболелите от ехинококоза са над 7435 души (заболяемост 7,14%ооо и смъртност 0,11%ооо при леталитет 1,71%). България заема водещо място по заболяемост от ехинококоза сред европейските страни. Очертава се тенденция към „подмладяване” на заболяването. Относителният дял на детската ехинококоза през 2007 г. е 20,61%. Заболяемостта от ехинококоза сред хората варира от 6,96 %ооо през 1997 г. до 5,61 %ооо в 2008 г., като тя достига до 8,47%ооо (1998 г.) и се задържа във високи стойности 8,32%ооо (2002) и 8,14%ооо (2003). Това налага приемането от МС (24.06.2004 г.) на Национална програма за контрол на ехинококозата по хората и животните през периода 2004-2008 г. Програмата включва епизоотични мерки спрямо кучетата и селскостопанските животни и епидемиологични, насочени към човека – профилактика, ранно откриване и лечение на опаразитените лица, намаляване на заболяемостта и мерки за нейната елиминация. Ръководството по нейното изпълнение е възложено на МЗ и МЗХП. За целта е създаден и Национален междуведомствен експертен съвет (НМЕС) за контрол на организацията, координацията и изпълнението на програмата. По това време в НВМС вече не постъпват официални данни за хидатидната ехинококоза сред кланичните животни и кучетата. Разработен е алгоритъм на поведение за общопрактикуващия лекар, когато при него попадне пациент със съмнение за ехинококоза. През последните няколко години НЗОК осигурява 100% финансиране на провиворецидивното лечение на ехинококозата с албендазол. За лечението на чернодробната ехинококоза се въвежда и PAIR – конкурентен метод на конвенционалната хирургия.
За съжаление изпълнението на Националната програма за контрол на ехинококозата бе едностранчиво. МЗ своевременно обезпечи финансови средства и компетентно ръководство. Успешното изпълнение на медицинската част доведе до известно задържане нарастването на заболяемостта при хората, но без успех в ограничаване на кучешката популация. Разработен и внедрен в практиката за първи път у нас е потвърдителен лабораторен метод Western blot за диагностиката на ехинококозата с антиген от местен щам (G1) на E. Granulosus от И. Маринова. Същата авторка провежда имуноскрининг със съдействието на паразитолозите от РИОКОЗ сред 8506 души чрез по-нови диагностични методи и установява скрита опаразитеност 0,69% (58 случая) сред клинично здрави лица.
През този период излизат редица нормативни документи. Реално реформата в извънболничната помощ за хората стартира от юли 2000 г., а в болничната – от 2001 година. В резултат на това са закрити и голяма част от консултативните кабинети по паразитни и тропически болести. Освен ЛПЗ реформирана беше и ХЕС от ХЕИ в РИОКОЗ (ДВ бр.40 от 2004), което доведе до сериозни структурни промени в паразитологичната мрежа. Действащите преди това 28 отдела по медицинска паразитология при ХЕИ бяха редуцирани до 5 в РИОКОЗ. Паразитолозите в РИОКОЗ бяха лишени от теренната си работа. Последната бе възложена на епидемиолозите, без те да имат необходимата квалификация и подготовка в тази област. ОПЛ не притежават достатъчна насоченост към паразитните болести. Те не назначават паразитологични изследвния на суспектните лица и не ги изпращат на консултация със специалист паразитолог поради ограничения лимит в направленията за изследвания и консултации. Така например прави впечатление за 2008 г. големият брой паразитологични изследвания, извършени по профилактични показания (85,4%), по-малък процент по епидемиологични (9,38%) и незначителен процент по клинични (5,22%). Сериозно безпокойство буди и тенденцията за ниския брой на открити опаразитени лица.
Петият период е от 2010 г. до наши дни. Той се характеризира със задълбочаване на икономическата криза, влошен достъп и качество на медицинско обслужване за хората в отдалечените региони и особено в селата; липса на паразитолози в РИОКОЗ (на повече от 2/3 от територията на страната); функционирането на много частни лаборатории и понижена откриваемост на паразитозите. С Наредба № 41 от 26.08.2010 на МЗ беше утвърден медицински стандарт по „Медицинска паразитология”, а с Постановление №1/06.01.2011 г. РИОКОЗ бяха реформирани в Регионални здравни инспекции (РЗИ).
Резултатите от изпълнението на Националната програма за контрол на ехинококозата са обсъдени на съвещание през 2010 г. в Ст. Загора. Извършена е значителна по обем диагностична, здравнопросветна и промотивна дейност от паразитолозите в РИОКОЗ, НЦЗПБ и др.
По-главните причини за половинчатото изпълнение на Националната програма са:
1. Неосигуряване на финансови средства за ветеринарни мероприятия от МЗХ в необходимия размер (предвидената сума е от 6 511 000 лева) и изоставане с планираните задачи по ветеринарната част.
2. Недостатъчен синхрон в съвместните дейности между ветеринари и медици на областно и регионално ниво.
3. Изоставане с организацията и развитието на екарисажната мрежа в страната. В момента функционират само 2 екарисажа, и то в Североизточна България (в Шумен и Варна), докато преди 1990 г. те са били 16.
4. Незадоволителен и често липсващ ветеринарно-санитарен контрол при клането на домашни животни в личното стопанство. София е столица без кланица, такава има в покрайнините (в гр. Н. Искър), и то много малка.
5. Неизпълнение на задълженията по ограничаване източника на инвазията (кучето) от общинските народни съвети и кметства (задължителната им регистрация, паспортизация, обезпаразитяване, изграждане на приюти и временни изолатори за бездомните кучета, маркировка на местата за разве-ждането им и др.).
6. Слаб и почти липсващ контрол по изпълнението на програмата от страна на ОбНС и кметствата; липсата на санкции спрямо нарушителите (притежатели на кучета), които ги извеждат без повод, намордник и не събират и не почистват фекалиите им и др.
7. Недостатъчна гласност, информираност и активно заангажиране по изпълнението на националната програма на лекарите – от ОПЛ до разнопрофилните специалисти (педиатри, гастроентеролози, пулмолози, алерголози и др.).
8. Ниско ниво на здравна култура сред рисковите контингенти (притежа-тели на селскостопански животни и домашни любимци). Слаба здравнопро-светна дейност сред пациентите, посещаващи здравните заведения и подраства-щото поколение (в детските градини, училища).
Водещата роля в борбата срещу ехинококозата се пада на ветеринарните специалисти и съответно МЗХ, защото причината (източникът на инвазията) е при тях, а следствието (болният човек) е при хуманните медици, съответно МЗ.
Необходимо е ръководството на МЗ да постави съвсем остро въпроса пред МЗХ за завършването на ветеринарната част от Националната програма, като настоява то да обезпечи финансово и организационно ветеринарните мероприятия; да се активизира дейността на Националния междуведомствен експертен съвет (НМЕС) за контрол на организацията, координацията и изпълнението на програмата; да се повиши контролът върху дейността на подкомисиите по паразитозоонозите към действащите епизоотични комисии за пълното изпълнение на програмата; да се разширят и разнообразят здравно-промотивните действия сред населението, като се включи и активът на БЧК.
Ежегодните анализи на НЦЗПБ относно паразитната заболяемост сред населението в България през последните години показват трайна тенденция към непрекъснато снижаване на всички паразитози. Същевременно имуноскри-нинговите проучвания на НЦЗПБ установяват наличието на скрита заболяемост от ехинококоза и други паразитози. Очевидно е, че здравната реформа има негативно отражение върху борбата с паразитозите. Неубедително звучат данните за тяхното снижаване на фона на тежката икономическа криза, липсата на ваксинопрофилактика, непълноценното хранене, последвано от имунен дефицит, недостатъчният достъп на хората до лечебно-диагностична помощ, незадоволително ниво на здравна култура сред рисковите контингенти, безконтролно увеличаване на кучешката популация и нарастваща социална бедност. Високата заболяемост от ехинококоза в сравнение с други Балкански и Европейски страни, закъсняването с ранната диагностика и високият й относи-телен дял в детско-юношеската възраст са основание, базирано на научни доказателства, за възстановяване и продължаване прилагането на Националната програма за контрол на ехинококозата в България с цел постигане на трайна тенденция към нейното намаляване до спорадичност сред хората и животните.
Борбата с ехинококозата може да бъде успешна само ако се води системно, комплексно от ветеринарните органи, хуманните медици, общините и цялата отговорна общественот.
Доц. д-р Виолина БОЕВА, Виолин БАНГЬОЗОВ
