Катаракта, глаукома и диабетна ретинопатия са основни причини за слепота. Това напомниха офталмолози на пресконференция по повод ХIV годишна среща на Съюза на очните лекари в България (СОЛБ), проведена от 23 до 26 юни т.г. в Боровец.

Специалистите коментираха, че съвременната медицина отбелязва сериозни успехи в овладяването на очните заболявания. Голяма част от новостите са навлезли и у нас, но за съжаление не са достъпни за всички нуждаещи се пациенти. Офталмолозите алармираха, че НЗОК не финансира някои важни изследвания, медикаменти, дори и необходимите при някои операции лещи.

Акад. Петя Василева, председател на съюза и на организационния комитет на форума, подчерта, че България е единствената европейска страна, в която здравноосигурителният фонд не заплаща нищо за очните лещи. Касата не заплаща и медикамента avastin, който се прилага при възрастова дегенерация на макулата. Намалена бе и реимбурсацията на капки срещу глаукома. Друг сериозен проблем в българската офталмологична практика е късното диагностициране на диабетната ретинопатия, като сред причините е ограничението на регулативните стандарти в извънболничната помощ.

Тревожни са и тенденциите в областта на детското зрение. Акад. Василева подчерта, че у нас не се прилагат европейските норми за офталмологични прегледи на деца. Според тези норми първият очен преглед трябва да бъде извършен до третия месец. Втора консултация със специалист трябва да се направи около третата година. Периодът, непосредствено преди тръгване на училище, е подходящото време за третия преглед. Акад. Василева цитира данни от тотален скрининг на очното здраве на деца от 3- до 14-годишна възраст от кв. Подуяне. Оказва се, че за 80% от децата това бил първи очен преглед. Проф. Христина Групчева от Варна също представи данни от скрининг на около 10 хиляди деца от града. Тя коментира, че най-често диагностицираното очно заболяване в детска възраст е амблиопията. Наблюденията на специалиста са, че децата на родители със зрителни проблеми са по-добре профилактирани, отколкото останалите. Проф. Групчева препоръча медицинските сестри, работещите в училищата, да бъдат обучени да провеждат скрининг на очното зрение, за да могат при констатиран проблем навреме да насочат учениците към специалист.

Според европейските норми хората между 45- и 60-годишна възраст трябва да посещават кабинета на офталмолога веднъж на две години, а тези над 60 години – веднъж годишно, информираха още специалистите. Акад. Василева съобщи, че последните промени в Наредбата за изискванията за физическа годност на водачите на моторни превозни средства дават право на общопрактикуващите лекари да извършват първичния медицински преглед, включително офталмологичен, на водачите и да издават съответното удостоверение за здравословното състояние на водача или на кандидата за шофьорска книжка. Според акад. Василева това е абсолютно неприемливо, а оценката на състоянието на зрителната система на шофьорите трябва да бъде правена от офталмолог.

Друг проблем не само за офталмологията, но и като цяло за българското здравеопазване е емигрирането на младите лекари в чужбина. Акад. Василева напомни, че част от младите медици заминават още след като завършат медицинското си образование. Не се отпускат и достатъчно места за специализанти. Едва 72-ма лекари специализират офталмология у нас. Акад. Василева информира, че в рамките на офталмологичния форум на 23 юни т.г. е проведен първи

Национален курс за специализанти по офталмология

В курса, спонсориран от компанията Allergan, са участвали 60 специализанти от цялата страна. Акад. Василева подчерта, че обучението е било изключително полезно, защото като лектори са участвали водещи европейски специалисти – гости на конгреса: проф. Вагих Аклимандос – президент на Европейския борд по офталмология, проф. Габриел ван Рай – президент на Европейско дружество по офталмология, проф. Мартин Йегар – председател на филиалите на ARVO, проф. Герхард Рихард – президент на EURETINA, проф. Питър Бьорген, както и видни български преподаватели.

За журналистите проф. В. Аклимандос обясни, че основна мисия на Европейския борд по офталмология е преодоляването на т.нар. „нечестни разлики“ в условията, при които работят специалистите в европейските страни. Институцията полага усилия за хармонизация на образователните програми за специализация и непрекъснато професионално развитие, за осигуряване на равни възможности за всички лекари.

По време на пресконференцията стана ясно, че в богатата научна програма на конгреса са включени сесии по основни теми в офталмологията като увеити, катаракта, окулопластика и глаукома; тематични дебати в спорни области на офталмологията; консилиум диагностикум – дискутиране на трудни за диагностициране случаи; международни симпозиуми: „Очни тумори”, „Медицинска и  хирургична ретина”, „Офталмопедиатрия” и „Роговица”. За първи път е организиран и Международен симпозиум на създадената през 2009 г. регионална структура на Световната асоциация по очни болести – ARVO-Югоизточна Европа (SEE-ARVO).

Акад. Василева подчерта, че особен интерес са предизвикали докладите по актуални и социалнозначими проблеми в офталмологията, каквато е пренаталната диагностика като морална дилема, върху която проф. В. Аклимандос е изнесъл основен доклад. Специалистът уточни, че във Великобритания при диагностициране на тежка патология на очните ябълки на плода бременността може да бъде прекъсната по всяко време, дори и след 30-ата гестационна седмица. Законът обаче не дефинира какво означава тежка аномалия – диагнозата на практика се поставя въз основа на субективна оценка, стана ясно от изказването на проф. Аклимандос. Проф. Питър Бьорген е изнесъл доклад за най-големия проблем в областта на детското зрение, а именно „мързеливо око” – амблиопия. Лекцията на проф. Рихард е посветена на ретиналния чип като терапевтична възможност при слепота от пигментен ретинит. Проф. Рихард е говорил също и за терапия на макулната дегенерация със стволови клетки – лечение, което е все още в експериментален стадий, но е надежда за повлияване на една от най-честите причини за намалено зрение и слепота в европейските страни. Новостите при увеалния меланом, който за съжаление се среща все по-често, са представени от проф. Мартин Йегар. Още информация в областта на туморите и по-специално в диференциалната диагноза на вътреочните тумори е изнесена от д-р Лотар Краузе. За компликациите и трудностите при кератопластиката е говорил проф. Габриел ван Рай, а за очните травми, за техните усложнения и лечение – д-р Чезаре Форлини.

По време на срещата бе връчена и наградата на името на проф. Иван Василев за цялостно постижение в областта на очните болести. Тази година бе отличен проф. Анастас Буков – доайен на българската офталмологична школа.

С богатата си научна програма, с възможности за професионална обмяна на опит и знания за пореден път срещата на Съюза на очните лекари в България доказа значимата си роля за насърчаване развитието на българската офталмологична наука и разширяване на научните, професионалните и хуманитарните контакти в Европа и света.

ФМ