Вие сте в: Начало // Всички публикации, За медицински специалисти // За екипни действия при лечението на сърдечна недостатъчност

За екипни действия при лечението на сърдечна недостатъчност

- Сърдечната недостатъчност продължава да бъде много сериозен социален и здравен проблем. Тревожните прогнози сочат, че епидемията тепърва предстои. Това се дължи на факта, че леченията, които прилагаме (макар и много ефективни за ограничаване на смъртността в острия период), за съжаление са невинаги достатъчно успешни, за да намалят пораженията върху сърдечния мускул. Поради тази причина броят на хората със сърдечна недостатъчност в света нараства. Разбира се, сериозна роля за наличието на негативната тенденция има и застаряването на населението.

Всичко това налага провеждане на много добре координирано и синхронизирано лечение на пациентите със сърдечна недостатъчност, което да бъде съобразено с препоръките (т.нар. guidelines) на Европейското кардиологично дружество.

Важно е да бъде отбелязано, че в последно време налице са някои нови форми на усложнението. Става дума за т. нар. сърдечна недостатъчност със запазена фракция на изтласкване, която налага нов подход и търсене на съвременни медикаменти и тактики за лечение. Независимо че в острия стадий това състояние не е свързано с висока смъртност, при тези пациенти нарастват както заболяемостта, така и смъртността. Увеличава се също така броят на хоспитализациите, което определя високата цена на терапията.

Изцяло ново направление в лечението на сърдечната недостатъчност е ресинхронизацията, при която се имплантират електрически устройства. За съжаление този метод все още не е достатъчно разпространен в България, независимо че резултатите от редица международни проучвания показват високата му ефективност. Необходимо е приложението на устройствата и процедурите да бъде насърчено, лекарите да познават добре индикациите, за да бъдат наясно при кои пациенти методът ще има полза. Именно това е една от задачите на Дружеството на кардиолозите в България – да се бори за увеличаване на реимбурсацията на тези процедури, защото в момента то е нищожно. На практика НЗОК в момента не заплаща за т. нар. ресинхронизираща терапия. А при определени пациенти методът е изключително ефективен, като това, разбира се, включва и оптималното медикаментозно лечение.

Съществен етап от терапевтичния процес е доброто обучение на пациентите, което би трябвало да се осъществява в амбулаторни условия. Но е важно да се знае, че не само лекарят има роля в този случай. Става дума за съвместна работа на екипи от медицински сестри, рехабилитатори, диетолози и т.н. Процес, който за съжаление също не е реализиран в България. Нееднократно е ставало дума, че много от пациентите достигат късно до лекарите. Затова е необходимо лекарите в първичната практика да познават добре индикациите да насочват хората навреме– да не се изчаква да стигнат до терминален стадий, когато процесът е необратим. Именно обучението на семейните лекари е една от целите на симпозиумите, които организира научното дружество.

Европейската практика показва, че подобен подход може да ограничи рехоспитализациите за сърдечна недостатъчност и съответно да намали в значителна степен финансовото обременяване.

Разбира се, не бива да забравяме и новите образни методи, които дават възможност за по-добро проследяване и своевременно диагностициране на пациентите със сърдечна недостатъчност. Мога да кажа, че в последните години тези методи се прилагат достатъчно в нашата страна.

Голяма част от медикаментите са достъпни на много добри цени, ето защо невинаги финансовият аспект лежи в основата на затрудненията в борбата с усложненията. Много по-съществен е проблемът с недоброто познаване на препоръките – използването на неоптимални дози при назначаване на терапията. Всичко това може да бъде решено със създаването на добра организация.

Трудно би могло да бъде направено сравнение с другите европейски страни, защото един от проблемите е липсата на национални регистри. Това не позволява да бъде извършена точна преценка за заболяемостта в страната, за броя на рехоспитализациите и смъртността. Липсата на такива регистри затруднява и вземането на информирано решение.

Изработването им е задача на цялото общество, защото се изисква доста голям финансов и човешки ресурс. Ние имаме компетентността да помогнем в създаването им, но това не е само наше задължение. Необходимо е да участват както правителството, така и неправителствените организации. Българското кардиологично дружество е включено в Европейските регистри, които отчасти заместват нашия регистър, но това не е адекватна субституция. Европейското дружество стартира нова програма, която позволява да бъдат сравнявани данни за инфаркт на миокарда, за сърдечна недостатъчност в различните държави. Изработен е един протокол за всички държави, които участват. България е включена с десет центъра и това е крачка към създаване на нашия регистър. Но все още не е достатъчно.

Коментар на проф. Асен Гудев

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.