Коментар на проф. Пенко Шотеков – завеждащ на Отделение по обща неврология и професионални увреждания на нервната и мускулно-скелетната система в УБ „Св. Иван Рилски”
- Мултиплената склероза е заболяване с много голяма обществена и медицинска тежест, от което страдат над 2,5 млн. души по света. Любопитен факт е, че по-голяма част от болните са концентрирани предимно във високоразвитите държави – страните от Скандинавския полуостров, Германия, Канада, САЩ и т.н. Така например болестта е почти непозната в Африка (с изключение на ЮАР), което може да бъде обяснено и с развитието на медицината в тези държави. Статистиката показва още, че жените боледуват два пъти по-често от мъжете, като за съжаление най-често засегнати са млади хора около 30-годишна възраст. Разбира се, възможно е болестта да се появи в детска и в юношеска възраст, а в редки случаи - и при хора над 50 години.
Мултиплената склероза е автоимунно възпалително заболяване, което поразява обвивките на нервните проводници в централната нервна система – в резултат от автоимунния възпалителен процес миелинът се разгражда, което води до различни неврологични оплаквания. Обикновено засегнати са нервните проводници с по-дебела миелинова обвивка, като очният нерв например – много често болестта започва с ретрубулбарен неврит. Възможна е също така появата на парeзи, на вестибуларни разстройства, изтръпвания в крайниците, засягане на дълбоката сетивност и други неврологични прояви.
Характерно за мултиплената склероза е, че при повечето болни болестта протича на пристъпи. Започва с внезапно влошаване на състоянието и поява на определена симптоматика, която в някои случаи (особено в началото на заболяването) може спонтанно да изчезне, което е резултат на частична ремиелинизация или възстановяване на миелина. Обикновено пристъпите се проявяват с различна симптоматика. Разбира се, ако пристъпът се дължи на повторно активиране на съществуващи плаки на демиелинизация, се стига до влошаване на състоянието и често остава резидуална симптоматика. Причината за това е, че възстановяването на миелина е непълноценно. Чрез изследване с ядреномагнитен резонанс специалистите установяват наличието на плаки на демиелинизация в главния мозък, в малкия мозък, в мозъчния ствол и в гръбначния мозък.
В България организацията на изследване и на терапия на болните с мултиплена склероза е на добро ниво. В страната функционира мрежа от центрове за лечение, съществуват и комисии към НЗОК, които отпускат протоколи за скъпо струващите медикаменти за поддържане на заболяването. Такива комисии са изградени в по-големите университетски болници – в София, във Варна, в Пловдив, в Плевен, и там болните се диспансеризират. На практика сме обхванали по-голяма част от пациентите, които у нас са около 3,5 хил. души. В лечението на тези болни ние се ръководим от Национален консенсус за диагноза и лечение на мутпилената склероза и работим по определени критерии, по които се отпускат скъпо струващите медикаменти. През годините документът е претърпял няколко редакции, които са изцяло съобразени с новите методи на терапия и на изследване.
За съжаление мултиплената склероза е много коварно заболяване, което често пъти протича с не много специфични симптоми – леко изтръпване и слабост в някой от крайниците, на някои симптоми пациентите дори могат да не обърнат внимание и да не посетят лекар. Разбира се, става дума за специфичен неврологичен проблем и не можем да задължим ОПЛ да поставят диагноза. Но при наличие на оплаквания от неврологичен характер ОПЛ трябва да насочват болните към специалист. Неврологът е необходимо да назначи ядреномагнитен резонанс и ако изследването покаже, че са налице демиелинизиращи плаки, да изпрати болния към съответната комисия. Много често колегите насочват пациентите направо към университетските лечебни заведения, където освен ядреномагнитен резонанс се осъществяват и някои допълнителни изследвания – лумбална пункция, евокирани потенциали. Този комплекс от изследвания е необходим, защото картината от магнитнорезонансната томография на главен мозък може да бъде сходна с тази на над 15 други заболявания. Затова, когато назначаваме терапия, ние трябва да бъдем абсолютно сигурни в диагнозата мултиплена склероза.
Бих искал да подчертая, че в България следваме международните стандарти за диагностика и лечение на заболяването – страната ни разполага с всички нови медикаменти за мултиплена склероза. Основният терапевтичен подход за лечение на пристъп продължава да бъде свързан с приложението на кортикостероиди.
Разликата е, че вече се изписват по-големи дози. Така например, ако преди време давахме на пациентите по 250 милиграма Methylprednisoline, сега прилагаме 1 грам от препарата. Важно е да се знае, че болните, при които са налице пристъпи, трябва веднага да постъпят за болнично лечение и да започне вливане на медикамента.
В междупристъпния период започва лечение с т.нар. Interferon beta (включва четири препарата), както и с Glatiramer acetate, които се отпускат безплатно от НЗОК. За да бъде предписана терапията, необходимо е пациентите да преминат през три вида комисии – лекарска, в РЗОК, в НЗОК, където участват и консултанти невролози. На пациентите в по-напреднала фаза на заболяването се предписват имуносупресори, които също се отпускат безплатно от здравноосигурителната каса. Като втори ред на терапия се използва и медикаментът Natalizumab, който не е популярен в България, тъй като не се заплаща от НЗОК. След като медикаментът бъде изписан и пациентът го получи, той трябва да се обърне към своя лекуващ лекар, за да бъде обучен как да го прилага. Проследяването на пациентите се извършва от лекарската комисия, която на всеки шест месеца оценява състоянието и издава протокол. Специалистите преценяват дали съответно лечение трябва да продължи с оглед на терапевтичния ефект, необходима ли е смяна или прекъсване на препарата в случай на странични реакции и т.н.
Характерът на заболяването е такъв, че няма как да бъде предвидена появата на нов пристъп. Поради тази причина, за да бъде прецизиран ефектът от лекарствата, са извършвани множество сериозни проучвания върху голям брой пациенти. Доказано е, че тези медикаменти забавят развитието на болестта, намаляват честотата и силата на пристъпите. Именно поради тази причина лечението продължава с години. У нас например са регистрирани пациенти, които вече осем години следват съответния терапевтичен курс, а в останалите страни – 15-16 години. По този начин забавяме степента на инвалидизация и позволяваме на тези хора да водят активен живот, да бъдат полезни както на работното си място, така и на семействата си.
Важно е да бъде подчертано, че благодарение на откриването на много от звената в патогенезата на мултиплената склероза бяха въведени редица съвременни методи на лечение. Успоредно с това големите фармацевтични компании, които се занимават с проблема, продължават да извършват проучвания на нови медикаменти, като нашата страна също участва активно в този процес. До няколко години се очаква и у нас да навлязат нови препарати, голяма част от които вече не са инжекционни, а в таблетни форми.
В последно време все повече се говори за лечение със стволови клетки. В действителност терапията със стволови клетки крие в себе си голям потенциал, но за съжаление този подход е в процес на развитие и е въпрос на бъдеще. Работи се много активно и вероятно ще бъдем свидетели на пробив в тази област, но на този етап „лечението” със стволови клетки не показва сигурен ефект.
Бих желал да разгледам и един алтернативен метод, който се прилага в някои болници в България. Става дума за дилатация на vena jugularis при болни с мултиплена склероза. В западната литература вече има редица публикации, които отричат връзката между хроничната венозна недостатъчност и развитието на мултиплената склероза, като доказват, че методът няма сигурен ефект. Необходимо е да бъдат направени още много проучвания, за да бъдем наясно с патогенезата на заболяването, защото нейното детайлно изучаване е предпоставка за ефективно лечение.
zdraveite niakoi znae li kak da se svarja s dr shotekov zvania na dva negovi gsm nomera no ne mi vdiga molia vi za telefon na koito otgovaria .blagodaria
Потърсете проф. Шотеков в УБ „Св. Иван Рилски“ София
Болестта може да бъде в изключително различни видове и фази,както душевна то така и физическа.Понякога те надделяват на тялото и човека като цяло о побеждават.Важно е всеки един да има вярва, че ще се оправи и че това е само един миг на болка.Статията ви е доста интересна.Човек може да си направи важни заключения от нея, дано пак ни пишете.В България не знам какви стандарти има за лекуване и лечение, но ми се струва че в здравната сфера има нужда от големи реформи.