В световен мащаб сърдечно-съдовите заболявания продължават да бъдат една от водещите причини за смъртност, като те представляват значително предизвикателство за общественото здраве. Сред традиционните рискови фактори са холестеролът, хипертонията и стресът в забързаното всекидневие, като все по-често се обръща внимание и на един допълнителен фактор, който не е включен в стандартните профилактични изследвания. Това е Lp(a) – наследствен рисков фактор за инфаркт, инсулт и други сърдечно-съдови заболявания.
Нивата на Lp(a) са генетично обусловени и остават стабилни през живота. В този смисъл той може да се изследва еднократно с кръвен тест, който е на достъпна цена – средно около 11,50 евро. Самото изследване дава възможност наследственият сърдечно-съдов риск да бъде разпознат навреме и да се приложат по-целенасочени мерки за профилактика и проследяване.
За да отбележи Международния ден за информираност относно Lp(a), Novartis България организира медийна среща с експерти на тема Lp(a) Awareness Day 2026 | “Да направим невидимия риск видим“, по време на която стана ясно как един лесно достъпен  тест, какъвто е този за Lp(a), може да промени клиничното поведение при високорискови пациенти.
Експертите в срещата проф. Арман Постаджиян, председател на Българската лига по хипертония, проф. Иван Груев, избран председател на Дружеството на кардиолозите в България с мандат 2026-2028г., и д-р Славейко Джамбазов,  изпълнителен директор на Health Technology Assessment (HTA), обсъдиха заедно с модератора Петър Галев (CredoWeb) кои пациенти задължително трябва да бъдат тествани, каква е генетичната природа на Lp(a) и връзката му с ранни и повтарящи се сърдечно-съдови инциденти, както и много други теми.
Срещата започна с анализ на проф. А. Постаджиян, който коментира:
- Около 50% от случаите на коронарна болест и инфаркт – едно от най-сериозните заболявания в съвремието – са пряко свързани с липидни нарушения. Понякога е налице само един-единствен рисков фактор, който сам по себе си е напълно достатъчен, за да доведе до развитие на тежко сърдечно-съдово заболяване. Повишеният Lp(a) обикновено няма симптоми, но може значимо да увеличи сърдечно-съдовия риск, което прави ранното му установяване важно за навременна профилактика. Въ-
преки международните препоръки, рутинното му приложение в България остава ограничено. 76% от европейските клиницисти рутинно измерват Lp(a), спрямо 18% в България. Основните бариери са липсата на изследването в рутинния липиден профил.
Проф. Ив. Груев, допълни:
- В развитите държави около 30–35% от смъртните случаи се дължат на сърдечно-съдови заболявания, а средната продължителност на живота надхвърля 80 години, като в някои страни достига 83–84 години. В България обаче делът на смъртността от сърдечно-съдови заболявания е значително по-висок – 65% при жените и 55% при мъжете. Това означава почти двойна тежест на тези заболявания и близо 10 години по-ниска средна продължителност на живота при мъжете.
Експертите призоваха за по-голяма информираност и скрининг на Lp(a) и подчертаха, че подобно изследване може да донесе съществени ползи както за общественото здраве, така и за публичните финанси чрез по-малко инфаркти и инсулти, повече години живот в добро здраве, по-ниски бъдещи разходи за лечение и по-висока продуктивност и икономически принос.
- Еднократното тестване за Lp(a) генерира значими монетарни ползи чрез два основни механизма. От една страна, това са спестени разходи поради избегнати сърдечно-съдови събития. От друга, то дава добавен принос към БВП на работещите в резултат на добавени години живот с добро качество (QALY), анализира ситуацията
д-р Сл. Джамбазов, като представи проучване относно това каква е готовността на една държава да посрещне краткосрочните и дългосрочните предизвикателства, свързани със здравеопазването. В това проучване, за съжаление, България е на последно място. Лекторът онагледи три основни фактора, които биха могли да ни приближат до по-добро: здравеопазването да се разглежда като инвестиция, а не като разход; да се постави фокус върху ранна диагностика и превенция; да се въвеждат иновации.
На медийната среща бе да-
ден пример при потенциално изследване при хората на 40-го-
дишна възраст – време на дълъг оставащ период на трудоспособност, в който ранното разпознаване и превенция на сърдечно-съдовия риск биха могли да имат особено голям здравен и икономически ефект. Ако през 2027 г. бъдат тествани половината от българите на 40 години (42 388 души), без значение от статуса им на предходно СС събитие, това би довело до 514 избегнати случаи на инфаркт на миокарда, 88 избегнати случаи на инсулт, значителни финансови спестявания поради избегнати сърдечно-съдови събития, добавен принос към БВП поради добавени години живот с добро качество, както и общи ползи в монетарно измерение.
Основното обобщение от срещата е, че самото тестване на Lp(a) не е лечение, но то създава възможност наследственият сърдечно-съдов риск да бъде разпознат навреме и да се приложат по-целенасочени мерки за профилактика и проследяване. В този смисъл еднократното изследване за Lp(a) следва да се разглежда не като допълнителен разход, а като инвестиция в по-ранна, по-ефективна и по-устойчива превенция.