Здравейте уважаеми читатели, партньори и скъпи приятели,
Дните на 2025 година преминават неусетно за екипа на вестника, защото са белязани от вълнуващо събитие – 80-годишен юбилей на специализираното издание за медицина и здравеопазване.
Рожденият ден на вестник „Здравен фронт” е 1 май 1945 г. На 1 август 1990 г. вестникът е преименуван на „Форум Медикус”, без нито за седмица да прекъсне пътуването към читателите.
Актуализирали сме днес печата, хартията, дизайна, илюстрациите. Защото сме научили уроците на предшествениците – лекари, журналисти, деятели на общественото здраве, свързали професионалния си път с медицинското издание.
Винаги сме се стремили да бъдем верни на точната информация, достоверната кореспонденция, актуалното интервю, мъдрата статия.
Едва ли и най-точният учебник по история на медицината би могъл да побере всички факти, случки, новости в нормативната уредба, законодателни инициативи така, както те са съхранени в подвързаните годишници на вестника.
Нищо обаче не може да се сравни с факта, че вестникът е писана история за личностите в здравеопазването. Страниците проследяват автори, подписвали се с асистент, после с доцент, после с професор под статии, публикувани първо в медицинския вестник. Още повече са хилядите читатели – лекари, медицински сестри, акушерки, фелдшери, лаборанти, рехабилитатори и т.н., които през тези 80 години всяка седмица са разлиствали новите страниците на своя медицински вестник. И са писали дописки, подавали са сигнали, изпращали са свои стихотворения, разкази, карикатури. Защото са вярвали.
Фактически във времето преди интернет специализираният вестник е не само информационен канал, но и приятел на българските медици.
Разбира се, основната функция на едно специализирано издание е и да транслира ново познание – ето защо постепенното преобразяване на българската медицина, навлизането на иновациите, новите медикаменти, са обект на много публикации.
Особено място през първите години заемат и материали за здравето на работещите в селското стопанство, в заводите и фабриките, за контрола над туберкулозата, за детската смъртност. Има много коментари и по теми, актуални до днес – профилактиката, диспансеризацията, работата на ТЕЛК, здравното образование в училище – понякога четем броеве на „Здравен фронт”, които можем да препечатаме с днешна дата…
Не бива да се пропуска и ролята на вестника за отразяване участието на медиците в обществения живот, за техните постижения и награди, за безопасността на труда им.
Така до 1990 г. специализираният вестник е незаобиколим фактор както за разясняване на здравната политика, така и за изграждане на авторитета на съсловието.
Форум, според Тълковния речник, означава „централен градски площад в древния Рим“ /там е арената, мястото за сблъсък/. Но означава още и „средище на обществения и политическия живот”. Новото име на вестника от лятото на 1990 г. породи сътресения за редакторите в организационен и разпространителски план. Но с ентусиазъм и усилия превърнахме вестника във „форум” – на страниците се сблъскваха остри мнения и крайни позиции, водеха се гладиаторски битки за откриване на верен път, за аргументиране на коренно противоположни мнения по много въпроси, водещ сред които бе „Семашко или Бисмарк”.
От съдбата на участъковия лекар, от утвърждаването на възстановения лекарски съюз, от управлението на болниците /лекар ли, икономист ли/, до разграждането на Медицинска академия и превръщането на висшите институти в медицински университети, от ролята на Висшата акредитационна комисия до хабилитирането чрез жури – всичко бе в острата фаза на преобръщане и преструктуриране.
Разбира се, няма проблем, позиция или становище, които вестникът да не е отразил. Скрити в редакционните чекмеджета останаха само доста анонимни писания, недоказани твърдения, писма за лично отмъщение. Не ги публикувахме, макар в ония години те да донесоха мимолетна слава на много издания. Оказахме се прави…
Умението да разбираме процесите в здравната система усвоявахме постепенно. И питахме, и се учехме непрестанно.
Медицинските издания по това време станаха много – и специализирани, и за масовата публика. Съдържанието бе, меко казано, спорно, но търсенето бе голямо. Предлагаха ни да отворим страниците си за такъв тип публикации, за да имаме по-голям тираж. Отказахме. Оказахме се прави…
Медикус от латински означава лекар. И ние пътувахме към лекарите нашир и надлъж. Бяхме както на бурните в началото заседания на комисиите по здравеопазване в Парламента, така и в селски здравни служби, при фелдшери високо в планината. Публикували сме репортажи от раждане в болницата в Павликени до нощно дежурство в спешната помощ в Дупница. Носихме подаръци до здравната служба в Стражица след земетресението, били сме в Ардино и в Руен, в Главиница и в Брегово. Невъзможно е да се разкаже всичко…
Едни от най-вълнуващите и благотворни за вестника бяха времената в началото на 90-те години на миналия век. Тогава започнаха промените и всичко бе обект на кръгли маси – обсъждането и приемането на Закона за здравето, Закона за здравното осигуряване, Закона за лечебните заведения, създаването на НЗОК – хиляди вестникарски страници със „за и против”, с умни и недотам идеи. Точно тогава „Форум Медикус” пръв съобщи за възстановяването на БЛС, за особеностите на здравното осигуряване в Германия и застрахователния модел в САЩ, за институцията на общопрактикуващия лекар, за доброволните фондове… Броевете, вярваме, много биха помогнали, ако някой реши да пише история на българското здравеопазване на предела на два века.
Думите тогава бяха безкрай, но и делата бяха много. Резултатите – очаквано противоречиви, коментарите – още повече. Всичко е на страниците на вестника –летописец на смутното време.
Интернет когато настъпи, когато социалните мрежи завзеха пространството, технологиите промениха комуникациите…
Какво да се прави – питахме се ние, вестникарите?
Умира ли вестникът като обществено явление? Задавахме си въпроси всеки ден. Не побързахме с промените, въпреки че финансирането на вестник – и то тясно специализиран –ставаше все по-трудно, а и бе налице отлив на читатели. Сайтът ни се появи сравнително късно. Facebook страницата ни – също. Научихме се да правим електронни броеве. Но и продължаваме с книжните. И това не е от носталгия по старата печатница. Упорството ни се ражда от вярата, че писаното на хартия е „по-тежко”, по-трайно. Както ни крепят неспирната любов и невероятното професионално любопитство към изненадващия с високи постижения свят на медицинската наука и практика.
Сега, развълнувани от честта да откроим годишнината на вероятно най-стария излизащ и до днес без прекъсване български вестник, завършваме с ярката мисъл на Дени Дидро „Хората престават да мислят, когато престанат да четат”.
Приятно четене, уважаеми читатели!
