В отговор на ескалиращите заплахи за здравето, причинени от климата, включително извънредни ситуации, СЗО/Европа създаде Паневропейска комисия по климат и здраве (PECCH) – смела нова инициатива за справяне с едно от определящите здравни предизвикателства на нашето време.
Председателствана от бившия исландски министър-председател Катрин Якобсдотир и подкрепена от гл. научен съветник проф. сър Андрю Хейнс от Лондонското училище по хигиена и тропическа медицина, PECCH обединява 11 комисари от целия европейски регион на СЗО. Заедно те ще предоставят препоръки за приложими решения на пресечната точка между здравето и климата. Чрез своите публични и експертни изслушвания PECCH ще се ангажира активно с представители от други региони, за да работят заедно по споделени решения. Особено важно ще бъде участието на малките и островните държави членки, които често са първите, които понасят тежестта на климатичната криза.
- Време е да признаем една неоспорима истина: климатичната криза е здравна криза. Тя вече ни убива и без спешни действия ще стане много по-лошо, казва д-р Ханс Клуге, регионален директор на СЗО за Европа. – Нашите здравни системи вече са под натиск, но те също могат да бъдат част от решението. Ето защо свиках Паневропейската комисия по климат и здраве. Тази комисия ще изготви достъпни и приложими препоръки за здравния сектор за справяне с изменението на климата, за да се помогне за подобряване на здравните резултати, като същевременно се намалят разходите. От намаляване на отпадъците до изграждане на енергийно ефективни съоръжения, до спасяване на човешки жи-
вот чрез системи за ранно предупреждение за топлина и здраве, тази комисия ще проучи широк спектър от нови и съществуващи решения за здравния сектор, пояснява още д-р Клуге.
Европейският регион е
най-бързо затоплящият се
от всички региони на СЗО. Почти всеки показател за климатично здраве – от смъртността, свързана с жегата, до климатичната тревожност – се влошава. Една трета от смъртните случаи, свързани с жегата в света, вече се случват в региона, а 4 от най-топлите години в историята са отчетени от 2020 г. насам.
Една десета от градското население в региона в момента живее в райони, предразположени към наводнения, а изменението на климата се очаква да доведе до по-чести и по-интензивни обилни валежи и покачване на морското равнище, което прави наводненията девет пъти по-вероятни.
В световен мащаб почти половината от човечеството вече живее в райони, силно податливи на изменението на климата. Очаква се 80% от населението в европейския регион до 2030 г. да живее в градски райони, което ги поставя на първа линия в борбата срещу изменението на климата.
Въпреки нарастващите доказателства за настоящата и прогнозираната екзистенциална заплаха, политическите действия, включително в здравния сектор, трудно отговарят на неотложността и мащаба, необходими за безопасността на хората и планетата.
- Климатичната криза не е само екологична извънредна ситуация, но и нарастващо предизвикателство за общественото здраве, казва Катрин Якобсдотир. – 2024 г. беше най-горещата в историята и ние бързо се приближаваме към катастрофално покачване на глобалните температури с 3°C през този век. Повече от
100 000 души в 35 страни в Европейския регион починаха поради жегата през 2022 г. и 2023 г. Трябва да признаем, че взаимодействието между по-
качващите се температури, замърсяването на въздуха и променящите се екосистеми в резултат на предизвиканото от човека изменение на климата вече влияе върху здравето и благосъстоянието на общностите в Европейския регион и в света. Тези промени са заплаха за нашата безопасност и сигурност. Справянето с по-
следиците от изменението на климата върху здравето не е по избор – то е необходимост за устойчивите общности и е жизнено важно за осигуряване на социална справедливост, ра-
венство, отговорност между поколенията и човешко достойнство.
Защо е важно?
- Климатичната криза засяга непропорционално здравето на най-уязвимите, включително деца, възрастни хора, бременни жени, хора с отслабена имунна система и коренно население;
- Жегата, наводненията и новите модели на заболявания се увеличават с огромни по-
следици за психичното и физическото здраве. Тези ефекти източват ресурси от вече претоварените здравни системи и бюджети;
- Само здравният сектор допринася за приблизително 5% от глобалните емисии – повече от всички търговски въздушни пътувания;
- Пристрастяването ни към изкопаемите горива ни убива: само замърсяването на въздуха причинява 7 млн. смъртни случая годишно в световен мащаб, включително половин милион смъртни случая в Европейския регион.
- Научните доказателства са недвусмислени: изменението на климата представлява сериозна и ескалираща заплаха за човешкото здраве, обяснява проф. сър Андрю Хейнс. – От разпространението на инфекциозни заболявания до свързани с жегата заболявания и продоволствена несигурност, рисковете са широко разпространени и непропорционално за-
сягат най-уязвимите. Ето защо трябва да действаме решително, за да намалим емисиите и да инвестираме в стратегии за адаптация, които защитават здравето, намаляват неравенството и изграждат по-устойчиви здравни системи, подходящи за този нов, по-непредсказуем свят.
Д-р Клуге обобщава в заключение:
- Паневропейската комисия по климат и здраве представлява жизненоважна стъпка напред в справянето с едно от най-неотложните предизвикателства на нашето време и го прави във време на нарастващи фискални ограничения. На-
ционалните и многостранните бюджети за действия в областта на климата намаляват, точно когато нуждите нарастват експоненциално. Ето защо комисията ще бъде съсредоточена върху предоставянето на работещи решения в здравния сектор, за да можем да превърнем убедителните доказателства в конкретни действия.
