Вие сте в: Начало // Всички публикации, Личности // Знак за тревога за БЛС

Знак за тревога за БЛС

Това е целта на оставката ми, казва в интервю проф. Веселин Борисов

Проф. д-р Веселин Борисов е известен експерт по социална медицина, здравна политика и мениджмънт.

Избран бе за член на УС на БЛС през януари 2009 г. На 11 април т.г. проф. В. Борисов подаде оставка от Управителния съвет.

- Проф. Борисов, като че ли изненадваща бе Вашата оставка. Някои Ви обвиняват, че бързахте да напуснете потъващия кораб, че мотивите ви са пресилени.

- Всичко зависи от гледната точка. За добре запознатите с реалностите в Управителния съвет на БЛС оставката ми едва ли е изненада. В продължение на месеци безрезултатно предлагах промяна в бюрократизирания неефективен стил на ръководство на УС, в действията на парче според момента, без ясна визия и стратегия… След едно болезнено за мен осмисляне на ситуацията в УС реших, че единственото и последно мое средство за евентуално въздействие е оставка като член на този ръководен орган. Просто давам знак за тревога, за преоценка на всичко, което става в УС на БЛС, както и за бъдеща сериозна промяна. Друга цел нямам. Кариера няма да правя… А сравнението с  напускане на потъващ кораб е наивно. Корабът на БЛС не е потъващ, защото е бетониран със закон за задължително членство и задължителен членски внос. И точно това е рискът – както и да работи УС на БЛС – добре или зле, членската маса е гарантирана. Корабът на БЛС не е потъващ, той просто хаотично се люшка в морето без ясна посока и харчи гориво на вятъра.

- Някои Ви обвиняват, че имате отсъствия от заседания на УС и затова председателят е предлагал Вашето отстраняване?

-  Отсъствия…oа, но от какво? Ето го бюрократичния критерий. Има правила и щом съм отсъствал, трябвало е да бъда отстранен от УС? А фактът е, че не съм отсъствал от нито едно редовно заседание на УС – просто защото от началото на мандата, за две години и половина не е провеждано нито едно редовно заседание. Всички заседания са насрочвани по спешност, като „извънредни”, често в последния момент, без прецизна подготовка и предварително разработени становища за обсъждане. И ако е вярно, че както аз, така и други колеги са отсъствали от някои „извънредни” заседания, то би следвало да е вярно, че от януари 2009 г. досега е имало „извънреден” управителен съвет. Може би ще останем в историята като извънредните хора? Но мисля, че когато доминира извънредното в една крупна национална организация, каквато е БЛС, едва ли тя ще има  устойчиво развитие.

- Изглежда, че Вие още от началото не одобрявахте избора на сегашния председател д-р Цветан Райчинов?

- В моята оставка няма никакви лични настроения и атаки. Не бях и не съм съгласен с налагания от председателя стил на неяснота, на лъкатушно движение, на недооценка на хронични слабости в организационния живот на БЛС, на липсата на здрав екип, на погрешен подход към намаляващото обществено доверие в лекаря, на инертност на етичните комисии по места, на липса на медийна политика, на самоизолиране на ръководния орган от съсловието, на нерационални разходи… Разбира се, не само председателят, а и всички членове на УС носим определена морална отговорност за поддържането на този стил поради търпимост и криворазбрана колегиалност. Моята оставка не е плод на емоционални настроения, нямам персонално отношение към когото и да е в УС, включително към председателя.

- Не генерализирате ли Вашите мотиви за нерационални разходи в УС, а всъщност правите намеци за заплатите на ръководните лица?

- Не влизам в детайли по този деликатен въпрос, за да не изпадна в дребнавост. Но не мога да премълча обективни впечатляващи факти. Разходите за заплати на двете водещи лица в УС не са малък процент от събрания членски внос. Преди месеци на една международна среща в случаен разговор научих, че лидерите на лекарските камари и синдикати в повечето страни на Централна и Югоизточна Европа не получават заплати. Също случайно научих, че бившият лидер на БЛС за два мандата не е получил нито една заплата. Подобни факти будят – ако не друго – поне размисъл.

- Вие сте автор на интригуващи критични анализи и човек с редакторски опит. Защо не подпомогнахте издателската и медийната дейност на БЛС, защо не използвахте вестника на организацията за изясняване на проблемите и за въздействие?

- Основателен въпрос. И в тази насока направих опит за въздействие, но без резултат. За съжаление издателската дейност на БЛС никога не беше приоритет и обект на внимание. Обратното, още в началото на мандата бе закрито едно хубаво списание на БЛС, а вестникът започна да излиза два пъти по-рядко с мотива, че се харчат доста пари за него. Сега – като виждам разходите на БЛС – вече не съм убеден, че няма пари точно за вестника. Със завист гледам изданията и вестника на Зъболекарския съюз, които по строга система най-редовно се разпространяват по пощата до всеки член на тяхната съсловна организация. Това е показателно!

- В мотивите си за оставка не споменавате проблема за НРД, който много Ваши колеги оживено дискутират?

- За НРД в момента не ми се говори. Дълбоко убеден съм, че това не е нито единствен, нито приоритетен проблем на БЛС, нито е проблем само на БЛС. Нека сме коректни – НРД е проблем и на медицинските сестри, и на рехабилитаторите, и на други здравни професионалисти. Тук монополът на лекарите ще ни изиграе лоша шега. Самото понятие НРД в този му вид крие много загадки и подводни камъни. В него има нещо объркано още в замисъла и технологията. Енергията и времето, похарчени за този НРД, не отговарят на резултатите. Да не се окаже, че е буря в чаша вода?.. Поемам риска да изкажа хипотезата, че и без този толкова шумен НРД обемът на финансите за здравната ни система в цялост едва ли щеше да бъде съществено по-различен от сегашния. Нека парламентарната здравна комисия изчисти и уточни смисъла и предназначението на НРД като понятие и технология, за да не се окаже, че в този си вид НРД е типично българско изобретение.

- В оставката си Вие поставяте критичен акцент върху дейността на етичните комисии. Все пак поне те имат известна традиция и по-добра организация.

- Може би. Но ние нито веднъж не обсъдихме дейността на тези комисии, за да знаем какви са организацията и традицията им. Чувам сигнали от членове на БЛС, че тези комисии почти не работят. Не мога да твърдя това без точна информация, защото от началото на мандата досега не можах да я получа официално. Известно е обаче, че БЛС мълчи или реагира много късно за някои фрапиращи обществото и гилдията събития, по които в медийното пространство се шуми дни наред. Типичен е примерът със смъртта на 4-годишното дете в ИСУЛ преди 4 месеца. И досега няма официално становище на УС на БЛС по този казус, след който професионалните права на един лекар бяха отнети за година… На въпроса защо е така, главният секретар отговори, че Столичната етична комисия още нямала решение. Какъв коментар да дам, освен въпрос дали така се гради обществено и професионално доверие в съсловната организация на българските лекари. И какво работи столичната етична комисия, щом по такъв вълнуващ въпрос няма позиция?

- Вие сте авторитетен професор, известен експерт по здравен мениджмънт. Как обяснявате слабото си влияние в УС? Не виждате ли лични пропуски и в себе си?

-  Ще бъде фалшиво, ако кажа, че нямам пропуски. Но е факт, че почти нямах влияние по същество в дейността на УС. Усещах само едно мълчаливо уважение към човека от академичния свят. Но не си спомням моя идея да е била посрещната с интерес и внимание. Стигнах до извода, че в УС не са нужни професори и това е една от по-субективните причини да се оттегля.

- Случайно ли е, че подадохте оставка дни преди лекарския събор в Равда?

- Не. Тъкмо решението за събора разсея колебанията в личната ми оценка на ситуацията. Вътрешно не можех да приема този прибързано организиран, типичен «извънреден» събор, провеждан далече от София със значително повече разходи. Не можах да проумея и възприема също така предлаганите промени в Устава на БЛС, които са рискови за бъдещото му развитие. До последния момент преди събора нямах окончателния текст на проекта за промяна. Изпаднах в недоумение от подобен стил на работа, възможен ли е изобщо той днес в една официална авторитетна институция! В знак на несъгласие подадох оставка. А дали тя е оправдана или не, само бъдещето ще покаже.

- А сега, когато съборът е приключил, какви са впечатленията Ви?

- За съжаление съборът бе поредна илюстрация на имитация на дейност. Необясним и неоправдан разход на време и пари. Трудно е днес, след като вече е минало това събитие, да се обясни защо и кому беше нужен подобен събор. Три дни дебати, чиито резултат е само избиране на комисии и неясни намерения за бъдещето.

- На фона на тези Ваши скептични изявления все пак не виждате ли светъл лъч, изход от критичната ситуация?

- По принцип съм оптимист, независимо че моят стил на изразяване е най-често критичен. Изход винаги може да има, стига да разберем, че положението се нуждае от промяна. И тъкмо днес трябва да осъзнаем, че сме в критична ситуация. Нужен е принципен завой, за да се излезе от познатата стратегия за оцеляване. Вече посочих, че оцеляването на БЛС е гарантирано и бетонирано със закон. Без промяна в закона никакви «извънредни» събори и «промени» в устава няма да ни помогнат.

Според мен обща предпоставка за слабостите в УС на БЛС са основни дефекти в Закона за съсловните организации. Този закон не подлежи на редактиране, а трябва да бъде цялостно отменен и заменен с принципно нов закон. Парламентарната здравна комисия трябва да реши ще продължава ли БЛС да функционира в този вид, структура и механизъм на неефективно управление-самоуправление, контрол-самоконтрол. Нужно е максимално откровение и реализъм, за да се промени нещо в БЛС не само козметично, а по същество.

Все по-очевидна става дилемата «БЛС – камара или синдикат?». Досега съюзът се опитваше да бъде и камара, и синдикат, а се оказа в някаква междинна безпомощна позиция, на кръстопътя между тези два типа институции, проверени във времето като мисия и методи. БЛС ще случи, ако се преобразува в действен лекарски синдикат със същата абревиатура БЛС – Български лекарски синдикат (подобно на синдиката на българските учители и други професии)… А добрата някогашна идея самият БЛС да бъде лекарска камара си остана неуспешен експеримент. Но тази идея може да бъде основа за качествено нов  закон (с нова концепция и структура) за Българска лекарска камара (БЛК).

Нека не бъдем по-изобретателни от всички наши съседи и страни на Югоизточна Европа, в които функционират едновременно две специфични, взаимодействащи лекарски организации – камара и синдикат. Българските лекари заслужават да имат прецизно конструирани, отговорни, авторитетни и действени съсловни организации в интерес на своята професионална кариера, в интерес на пациента и на общественото здраве като върховна мисия и национален дълг на лекарското съсловие.

Разговоря д-р Петър ГОРНЕНСКИ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.