Вие сте в: Начало // Всички публикации // Ще има ли в България модерно лечение на инсулт?

Ще има ли в България модерно лечение на инсулт?

В пресконференция на Българското дружество по инсулт по темата участваха доц. Росен Калпачки, досегашен председател на Българското дружество по инсулт (БДИ) и настоящ член на УС, д-р Филип Алексиев – новият председател на БДИ, д-р Добринка Калпачка от  БДИ, д-р Теодора Манолова,  началник на клиниката по неврология в УМБАЛ в Ст. Загора, инж. Дорина Добрева – президент на Асоциацията на пациентите с инсулт и афазия.
- До  2030 г. в България ще бъдат изградени национални центрове за инсулт (популярни като stroke центрове) на територията на цялата страна. Те ще координират цялата верига от грижи на пациентите с инсулт – доболничната помощ, текущата рехабилитация и вторична профилактика, както и достъпа до неврохирургична и съдова интервенция. В тези центрове лечението на остър инсулт се комбинира с ранна мобилизация и рехабилитация и вторична превенция според нуждите на пациента. В отделенията по инсулт в тези центрове ще се прилага високотехнологично лечение – тромболиза и ендоваскуларна терапия. Областните болници ще бъдат финансирани, а екипите в тях – обучени, за да могат да прилагат масово съвременното лечение с интравенозна тромболиза, обясни  доц. Росен Калпачки.
- Това са част от предложенията за Национален план за действие при пациенти с мозъчен инсулт. Документът предлага цялостна структура за решаване на проблема от различни гледни точки, обясни д-р Филип Алексиев. Планът ще бъде доразвит и представен на Министерството на здравеопазването и на Министерския съвет до края на годината. Предстои обсъждане също и с БЛС, НЗОК, и здравната комисия в парламента.
Според целите, заложени в плана до 2030 година:
• 90% от пациентите с инсулт трябва да попадат в центровете за лечение на инсулт;
• нивото на интравенозната тромболиза в България трябва да се вдигне над 15%, а нивата на ендоваскуларното лечение – над 5%, от всички пациенти с инсулт;
• 95% от пациентите, които отговарят на критериите за ендоваскуларно лечение, трябва да получат достъп до него;
• стремежът е средното време от началото на симп-
томите до началото на лечението да „падне“ под 120 минути за интравенозната тромболиза и под 200 минути при ендоваскуларното лечение;
• Нивата на смъртност през първия месец трябва да се ограничат под 25% за вътремозъчните кръвоизливи, а болните с добри функционални резултати трябва да се увеличат на над 50%.
- В България трябва да бъде създаден и Национален регистър на пациентите с инсулт, каза д-р Добринка Калпачка. – В момента отделни инсултни центрове събират данни в локални регистри или участват в регистъра на Европейската инсултна организация. Липсва информация за това какво се случва с пациента и близките му след изписването от болницата. Ако искаме да излезем от тази „зона на здрача”, да осветим реалната ситуация и да дефинираме специфичните за страната ни проблеми, национален регистър трябва да бъде създаден.
На пресконференцията д-р Теодора Манолова коментира значението на колаборацията със спешна помощ и усилията, които се полагат, за  да се обърнат тенденциите за късен достъп на пациента до болницата. Тя сподели, че все още има пациенти, които не стигат до болница.
Инж. Дорина Добрева отбеляза колко е важна подкрепата и последващата помощ за пациентите и техните близки след изписването. Тя сподели, че това е причината за създаването на т.нар. „пациентски ъгъл“, който намира своето логично място в неврологичните отделения на болниците в цялата страна. Там семействата на преживелите инсулт могат да се запознаят със следващите стъпки. Асоциацията прави кампании за популяризиране симптомите на заболяването, адекватната реакция при забелязването им, а така също и популяризиране на превенция на рисковите фактори за заболяването. Това ще се постигне в колаборация и с общините в България.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.