Световният ден за борба с рака се отбелязва от 2008 г. по инициатива на Съюза за международен контрол върху рака (UICC). Този ден е важен за повишаване на осведомеността относно превенцията, диагностиката и лечението на рака. Дейностите целят значително намаляване на заболяемостта и смъртността през следващите години.
В периода 2022-2024 г. денят преминава под мотото „Да затворим пропастта! Всеки заслужава достъп до лечение за рак”.
Половината от световното население обаче няма достъп до пълния набор от основни здравни услуги. Що се отнася до рака, на много от нас са отказани основни грижи, въпреки че живеем във време на внушителен напредък в превенцията, диагностиката и лечението.
Тази пропаст по отношение на равния достъп се заплаща с човешки живот. Хората, които търсят лечение за рак, срещат препятствия на всяка крачка.
Осем бариери, които пречат на лечението на рака
1. Дискриминация по пол
Жените и момичетата по света страдат от дискриминация в резултат на предразсъдъци, стереотипи и предварително зададени роли в семейството. Културният и религиозният контекст може допълнително да ограничи достъпа до навременни грижи за рак. Стигмата и остракизмът около рака на маточната шийка и рака на гърдата могат да откажат жените да търсят скрининг за заболяването. В някои части на света жената може да се нуждае от мълчаливото одобрение или изричното разрешение от мъжа, глава на домакинството, за да посети лекар.
Мъжете също се сблъскват с отрицателните ефекти от дискриминацията, основана на пола, и обществените и културни табута. Социалните норми, свързани с мъжествеността, може да ги направят по-малко склонни да обсъждат здравословни проблеми, поради загриженост за възможните странични ефекти, които да включват инконтиненция или импотентност.
2. Бариери пред малцинственото население
Расизмът има дълбок ефект върху възможността за достъп до онкологични грижи. Малцинствата често са изправени пред сериозни бариери при достъпа до основните здравни услуги в своите страни.
Например коренното население, живеещо в над 90 страни, представлява 6% от световното население, но съставлява 15% от крайно бедните. Това население е с по-лошо здраве и по-лоши резултати при лечение. Тези фактори, съчетани със системна дискриминация, нарушения на човешките права, езикови и културни различия и др., се влошават от лошо хранене, злоупотреба с вещества и други поведения, които са високорискови за рак.
3. Бедност и социално-икономически статус
Бедността сериозно ограничава достъпа до качествени онкологични грижи. Независимо дали се отнася за страни с високи или с по-ниски доходи, по-ниският социално-икономически статус означава по-ограничен достъп. Безбройните препятствия, свързани с финансовите възможности, включват транспорт до болница от отдалечени места, невъзможност за отсъствие от работа или заместваща грижа за децата при необходимост от скрининг или лечение, липса на здравно осигуряване или други финансови средства.
Независимо къде живеете, ако сте диагностицирани с напреднал рак и сте пациент с ниски доходи, имате само основно образование или нямате здравна осигуровка, е по-вероятно да преживеете финансов крах или да умрете в рамките на 12 месеца след поставянето на диагнозата рак.

4. Разделение по местожителство
Хората, живеещи в селски райони, са изправени пред много препятствия, които стоят между тях и шансовете им да оцелеят при рак. Липсата на услуги за профилактика, скрининг и лечение означава пътуване на дълги разстояния за достъп до необходимите ресурси. Финансовото бреме на това пътуване, заедно с необходимостта от осигуряване на грижи за деца и отсъствие от работа, може да бъде непреодолимо.
В крайна сметка от това къде живеете твърде често зависи дали ще оцелеете. Пациентите в селските райони често се диагностицират на по-късни етапи и е по-малко вероятно да получат подходящо лечение, да получат последващи или поддържащи услуги или да бъдат включени в клинични изпитвания, които могат да бъдат най-добрият им шанс за оцеляване.
5. Възраст
Качеството на грижите при рак не трябва да зависи от възрастта, но за мнозина реалността е друга. Ракът може да се развие на всяка възраст, но рискът от това се увеличава драстично с годините. Всъщност повече от половината хора, които имат рак, са на 65 или повече години. Тъй като ранните симптоми могат да бъдат объркани с хронична болка или леки неразположения, свързани със старостта, много видове рак при по-възрастни пациенти се диагностицират по-късно. Освен това, въпреки че повече възрастни са диагностицирани с рак, от-
колкото по-млади хора, по-възрастните пациенти са значително по-слабо представени в изследванията, които определят стандартите за лечение на заболяването.
Проучвания хвърлят светлина как по-възрастните пациенти биват лишавани от адекватни грижи за рак:
• Голяма част от по-възрастните жени с определена форма на рак на гърдата получават по-малко химиотерапия от по-младите, въпреки доказателствата за ефикасността на лечението.
• Повече от 70% от смъртните случаи, причинени от рак на простатата, са при мъже на възраст над 75 години, които обикновено имат по-агресивно заболяване. Малко от по-възрастните пациенти обаче получават лечение за локализиран рак на простатата и в повечето случаи им се отказва достъп до химиотерапия за напреднало заболяване.
• Колоректалният рак е друго заболяване, което засяга непропорционално по-възрастните хора, но доказателствата сочат, че не се предоставя оптимално лечение на по-възрастните пациенти.
6. Бежански статут и принудително разселване
В страни, изправени пред политическа, финансова и социална нестабилност – от война, социални катаклизми или природни бедствия – институциите, занимаващи се с рака, трябва да се справят с мъчителен недостиг на ресурси или дори пълен срив на основните здравни услуги. По-голямата част от хората с рак в напреднал стадий – например в засегнатите от война райони – просто не могат да получат подходяща грижа, тъй като пътищата стават недостъпни, болниците и здравните центрове са повредени или разрушени, а здравните работници са ранени, убити или напуснали.
В конфликтни и постконфликтни райони пациентите с рак, както и бежанците, изпитват уникален набор от пречки, включително емоционална или физическа травма, ограничени финансови ресурси, езикови или културни бариери, които могат драстично да повлияят на достъпа до ефективна грижа.
7. Хомофобия, трансфобия и свързаната с тях дискриминация
По целия свят хората с различна сексуална ориентация се сблъскват с враждебност и дискриминация. Те също така са под риск да срещнат невежество или откровени предразсъдъци от здравните специалисти. Това може да доведе до поведение, за което е известно, че увеличава риска от рак – алкохол, тютюнопушене или употреба на наркотици – тъй като хората търсят начини да се самолекуват и да се справят със свят, който твърде често е враждебен към самото им съществуване.
8. Бариери пред грижата за хора с увреждания
В световен мащаб има повече от един милиард души с увреждания, много от които са изправени пред системна дискриминация в здравеопазването и пред финансови предизвикателства. Това води до по-лоши резултати, особено по отношение на диагностиката и грижите при рак.