Вие сте в: Начало // Всички публикации // Образите като хуманно послание

Образите като хуманно послание

Неотдавна проф. Росен Коларов организира представяне на своя фотоалбум „Извън фокус”, събрал в стилно подреден вид снимки и изображения от миналото, които не спират да тревожат в настоящето.
Кадрите „Извън фокус” са създадени основно през 1988, 1989, 1990 и 1991 г. Тогава млади лекари от Медицинската академия са били изпращани да преглеждат в т. нар. домове за деца и пансиони за стари хора, където са събрани съдби на много хора, останали извън фокуса на нормалния живот. През тези години грижата за деца, изоставени от семействата си, е институционална. Те са настанявани в домове, намиращи се в отдалечени села, далеч от погледа на обществото. Цикълът от снимки е създаден в домовете в с. Стоб, гр. Роман, с. Чакали, с. Зелениково. Видяното и почувстваното при тези срещи провокира младия д-р Коларов да извади фотоапарата и да запечата в черно/бели кадри чувства и вълнения, които са го докоснали дълбоко. И до днес кадрите будят тревога, въпроси, спомени. И предизвикват дълбок размисъл за ценностите, за нещата от живота, които и сега провокират всеки, който разгърне албума.
„Държавата се стреми да запази грижата си за тези хора, което според мен е хубаво, въпреки че много институции от едно време са закостенели и не искат да направят промените, които биха облекчили съдбата на настанените. А според мен трябва да бъде така. Едно дете е нужно да расте в семейна или близка до семейната среда“, споделя авторът.
Първото показване на изложбата е в сградата на БНР през януари и февруари 1989 г. През март с. г. фотосите са подредени в Медицинската академия. Годината е юбилейна – 150 години от изобретяването на фотографския процес.
Известно е, че така сложно формулираното „деинституционализиране” на тази социална грижа започва едва след 2010 г. Гражданското общество с представителството на неправителствени организации активно променя нагласите за това как трябва да изглежда истинската грижа. От отглеждани към 1988 г. над 25 000-30 000 деца в институции, сега те са по-малко от 4000, с тенденция приемната грижа да разреши проблема изцяло.
Инициативата да бъдат коренно променени социалните грижи проработва. Въздействащите снимки на д-р Росен Коларов имат своето място в този процес. Те са почти единствени документални кадри, които са катализирали обществен интерес, привлекли са дарения, помощ от сродни организации извън страната, чрез които в крайна сметка се стига до промяна на актуалната ситуация. Разбира се, зад автора са застанали както групата лекари съмишленици, така и авторитетът на Медицинската академия и други организации и медии. Получена е така необходимата за всяка промяна обществена и административна подкрепа. Самата инициатива още в зародиш получава финансова поддръжка от МА. Медицинските прегледи от младите лекари в тези домове са безкористен акт, за който те не са получавали възнаграждение. Съществена роля има фактът, че авторът на фотографиите е хуманен лекар, част е от колегия, призвана да се грижи за хората.
Във фотосите на Росен Коларов не се забелязват напрежение и стремеж към оригиналност, търсене на ефектни формални или съдържателни решения, често срещани във фотожурналистиката. Но го няма и обратното – туширане на нелицеприятни детайли.
Погледът е внимателен и премерен, личи пристрастието към фотодокументализма. Използван е богат арсенал от изразни средства с предпочитание към вярното представяне на видяното. Намерено е равновесието между четивност и прецизност на формата. Фокусът обхваща героите и средата, и редува по-общи и по-близки планове, като отчита значението на детайла във фигурите и интериора, психологичните състояния, езика на тялото и мимиката. Цялата работа се отличава с прецизен баланс между документалния разказ, хуманната поанта на лекаря, внимателното и съпричастно вглеждане в проблема, и адекватното изграждане на формата.
Първата /посветена на децата/ и втората част /с образи от домовете за стари хора/ от книгата като че ли слагат огромни скоби около пропуснатото между тях – активният период от живота на всеки човек. Времето, през което той дава на обществото.
Така както авторът дава на зрителя повод за спомен какво е било, тема за размисъл къде е истината за пътя, стимул да вижда и преживява емоциите на хора, които често сме склонни да отминем.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.