Достойно пазим традицията

Д-р Младен Къров – управител от 1991 г.

- Каква е „снимката“ на болницата днес?
- Обслужваме две общини – Момчилград и Кирково, с около 40 хил. жители, много разпръснати и отдалечени села., труднодостъпни места.
В момента имаме разкрити 5 отделения. Наложи се да затворим детското поради липса на педиатри. Действат АГ-отделение, вътрешно отделение със сектори пулмология и кардиология, и неврологично отделение. В доболничния блок имаме клинична лаборатория с добра апаратура – II ниво, има персонал за тези отделения. И по време на COVID кризата колегите се справиха идеално, правихме на място всички тестове (без PCR). Сега действа имунизационен кабинет, работи много добре. Другите диагностични звена включват рентген, скенер, налице са и специалисти. Първо неврологично отделение също е II ниво, защото и там има достатъчно персонал.
Основният ни проблем е, че липсват педиатри.
Доста търсихме, не намираме, 15 легла от детското отделение обособихме в COVID сектор.
– Какви са нуждите от детско отделение? Сега е модерно икономистите така да задават въпроса.
– Ако се гледа само икономическата част, обикновено лятно време не се налага толкова много прием и лечение на деца. Но през зимата има достатъчно. Откакто е закрито детското, веднага се почувства, че е нужно, самите хора настояват. Сега непрекъснато се налага да пътуват до Кърджали. Имаме в града един педиатър със специалност, който сега работи в доболничната помощ.
МЦ е дъщерно дружество на болницата, с няколко кабинета – вътрешен, пулмологичен, неврологичен, АГ-кабинет. Има и частни кабинети. В специализираната извънболнична помощ мисля, че сме добре организирани.
– Моля да кажете как и доколкото Общинският съвет в Момчилград милее за болницата?
– Откакто съм управител, през цялото време общината ни е поддържала и подпомагала. Имаше тежки години, особено около 2010, закъсахме къде по субективни, къде по обективни причини. Сменихме рентгена, монтирахме скенера, не ни признаха клиничните пътеки. Изгубихме, и болницата имаше доста задължения – 200 хил. лева. Тогава общината гласува, взехме кредит – 300 хил. лева, рефинансирахме. През цялото това време общината ни е помагала финансово. Сега дойде времето, когато си платихме дълга, нямаме задължения, нямаме неразплатени средства. Успяхме. Тази добра база, която видяхте, е постигната благодарение на общината. По европейски проекти за енергийна ефективност, саниране, реновиране на болничните стаи – всичко се дължи на общината.
Имаше и дарителска сметка, благодарение на която бяха свършени много неща – парна инсталация, водопровод и т.н. После по друг проект, спечелен от общината, станаха възможни довършителните дейности, доставена бе апаратура благодарение на дарителите.
– Кой е най-големият проблем?
–  Засега проблем са лекарите, трудно намираме лекари. Доскоро имахме затруднения за анестезиолози. Дойдеше ли време за подписване на договора – кошмар. Нужна е цяла длъжност, не може половинка и т.н. Сума ти време се мъчихме, най-после успяхме. Дойде колега, който навремето е работил тук, той беше в Турция, оттам дойде да работи при нас. Сега в това направление сме спокойни, анестезиологът е на място, може да бъде извикан всеки момент, това дава спокойствие и на лекарите, и на самите болни.
С лекарите проблемът е труден, защото не сме база за специализация. На новозавършили колеги, които идват, не им се зачита за трудов стаж по дадена специалност. Идва младият лекар, може да стои година, докато намери място за специализация, и напуска. И след това не се връща. Кадровият проблем си остава.
– Моля разкажете и за АГ-отделението, в което работите.
– Отделението действа много добре, началникът е много добър специалист, с голяма репутация. Така двама с него работим – правим гинекологични операции, секцио и т.н.
210 са ражданията за година. От началото на 2021 г. новородените са 110, в сравнение със същия период на миналата година бебетата са с 15 повече. Идват бъдещи майки да родят при нас от много места – община Момчилград, община Кирково, от Златоград, от Ардино, от Ивайловград и Крумовград. Защото условията са много добри, хигиената е на високо ниво. Открай време това е много характерно за нашата болница. Освен това чрез дарители бе закупена много нова апаратура за АГО.
– Стигаме и до името на болницата „Д-р Сергей Ростовцев“, което ни срещна.
– През 2000 година, когато ни направиха търговски дружества, трябваше да се регистрираме в съда. За да стане това, бе изискано да има име лечебното заведение. Тогава се чудехме какво да изберем и бе предложено това име. Защото тогава имаше още живи хора, които са контактували със Сергей Ростовцев, познавали са го и разказваха много за него. Решихме, че след като той е първият лекар в Момчилград и 26 години е работил в региона, да направим такова предложение. Не се интересувахме толкова от историческите данни, а се доверихме на разказите на хората. Той е пътувал из целия регион – на кон, с мотор и то в такъв изостанал тогава край. Когато сифилисът е придобил пандемичен характер в региона, дори в Народното събрание са обсъждали дали районът да не бъде изолиран. Но когато д-р Ростовцев е поел нещата, имал е резултати, Народното събрание не е приело такова решение.

Обичам всичко тук

Белгин Садък – главна медицинска сестра от 2006 г.

- Завършила съм магистратура по управление на здравни грижи, магистратура по здравен мениджмънт във ФОЗ към Медицинския университет в София със специалност „Болнична хигиена и контрол на инфекциите“. Работих в детско и във вътрешно отделение преди да стана главна сестра. Трудовият ми стаж започна в нашата болница и тук продължава.
Мога да кажа, че нашата болница предоставя много добри услуги, защото малките болници имат възможност за това. Ние всеки ден сме много близко до хората, медицинските сестри са вежливи, обичат да помагат. И при нас населението е възрастно и застаряващо, но напоследък в града живеят и работят много млади хора. Увеличи се раждаемостта. Жалко е наистина, че вече нямаме детско отделение и не можем да осигурим такава медицинска грижа за децата и подрастващите.
Два мандата съм председател на Комисията по здравеопазване към Общинския съвет в Момчилград и заедно с други общински съветници обикаляме по селата, търсим мнението на хората за развитието на здравеопазването. Единственото, което искат и настояват, е да има педиатър, да има детско отделение в болницата.
През зимата, когато възникне грип, децата се разболяват от пневмонии, бронхити. Детското отделение в Кърджали не може да поеме всички деца от Момчилград и община Кирково. Например през миналата година се наложи наши деца да бъдат хоспитализирани в Хасково, което е далеч, разход и тревога за родителите. Затова така усилено очакваме педиатър. Условията в болницата са много добри. Председателят на Общинския съвет, кметът на община Момчилград, зам.-кметът, която отговаря за здравеопазването, активно участват в търсенето на педиатри в цялата страна и извън страната. Каним лекари, които навремето са работили тук, да се върнат при нас. Освен жилище, общината ще осигури и по-добро заплащане, и т.н.
Професионалистите по здравни грижи в МБАЛ в Момчилград са 36, работят в действащите отделения. Във вътрешно и неврологично работят по 6 медицински сестри, в АГО – 7 акушерки, 3 са специалистите в клиничната лаборатория, 3 рентгенови лаборанти – в образната диагностика.
Към болницата е разкрита манипулационна, където се осигуряват от 6 до 18 часа манипулации и грижа за хора, когато не са на стационарно лечение. Там работи една медицинска сестра. Това се оказа много добро решение, манипулационната се поддържа от болницата.
Професионалистите по здравни грижи в болницата са достатъчно на брой. В момента има криза при лаборантите – не са достатъчно клиничните лаборанти в региона. Дори сега в лабораторията сме назначили клиничен химик.
По време на COVID кризата не беше леко, особена при третата вълна. От всички отделения направихме екипи, лекар и медицински сестри, които се „въртяха“ на 15 дни в COVID-отделението. Справиха се много добре.
– Вие как се чувствате в болницата?
– Аз съм от града, местна съм, както се казва. Обичам си болницата. Имах предложение за работа и в Кърджали, и в София, но обичам всичко тук където контактите с хората са други. Познаваме се всички, вероятно за това и много добре върви ваксинационната кампания, защото е ясно, че човек се доверява на този, когото познава.
– Какви са мечтите, очакванията за болницата?
– Моята мечта е да има качествено здравеопазване, усмихнати лекари, медицински сестри и санитари. Да работим без страх, да ни запомнят така хората. Както хората разказват за усмихнатия рус доктор Ростовцев, така и да уважават и ценят екипа на болницата днес.

Рамо до рамо с клинициста

Д-р Басам Ал Ашкар е от Сирия, работи в Клиничната лабораторията от 2011 г.

– В България съм от 1982 г., дойдох да уча медицина в София на собствени разноски, после заради парите прекъснах, продължих и завърших в Стара Загора през 1997 г. Заминах за Либия, където бях до 2004 година. Върнах се и записах да специалицирам клинична лаборатория, по желание на моите братя. Ние сме шест деца в семейството, другите са завършили медицина в Русия, сега без мен, всички работят в Сирия. Единият ми брат беше кардиолог и си отиде много рано.
Клиничната лаборатория е бързо развиваща се специалност. По принцип всяка лаборатория трябва да бъде на високо ниво. Но знаем какво става в момента – „разносните“ лаборатории изяждат всичко. Това са неща, които се знаят. И смятам, че държавата трябва да настоява за развитието на държавните лаборатории. Защото в частните лаборатории нищо не знаят за болния. Ето сега в Германия се опитват да направят така, че лабораторният лекар да работи рамо до рамо с клинициста, за да се разчитат резултатите правилно. Пандемията също показа важната роля на лабораторния лекар.
– Как попаднахте в Момчилград?
– Моята съпруга е от Кърджали, а аз работех в Стара Загора, бях общопрактикуващ лекар, когато взех специалност. Тогава от Момчилград ме поканиха. Изчаках да се появи колега, която да ме замести в Стара Загора. Така няколко месеца ме очакваха в Момчилград, но дойдох.
Трябва само да се реши един административен въпрос. Лабораторният лекар е един и не може да отсъства. Вече две години не мога да отсъствам. Имам право на отпуск, но тогава страда болницата. Персоналът в лабораторията е обучен идеално, оправяме се.
Плановете занапред не са различни. Семейството ни се утвърди тук, моето самосъзнание, макар да съм сириец, вече е и българско. Дори и да искам, вече не мога да сънувам на арабски.
Когато работех в Либия, мислех за България. Сега съм в България, мисля за Сирия – да отида, да ги видя. Такъв е животът…