Вие сте в: Начало // Всички публикации, За реформата // За направленията, стандартите, медицината

За направленията, стандартите, медицината

Дали има завишение на някои видове направления за консултации и изследвания или пък намаление, е само част от  проблема. Завишението не го решава, а намалението го задълбочава, тъй като пак всичко е подчинено на ограниченията.

Сложната и неразбираема методика на НЗОК за определяне на лимитите добавя още неяснота в работата на общопрактикуващите лекари и в очакванията на пациентите. Получи се така, че в повечето области в страната има някакъв процент завишение на стандартите, в друга част има намаление, а в София- град и Пловдив е преобладаващо намалението. Защо е така, вероятно може да обясни само НЗОК?

Но не би трябвало това да бъде фокусът на внимание, защото  „истерията” около стандартите се повтаря ежегодно, дори ежемесечно, като периодично се добавят и нови нюанси.

Важното е, че резултатът е един и същ – санкции за ОПЛ вместо подкрепа и търсене на подходящо решение; напрежение сред пациентите; конфликти между лекари и пациенти, чиято причина не е нито в едните, нито в другите; затруднения в диагностично–лечебния процес.

И така ще продължава, докато не се реши основният въпрос: кое ще бъде регулирано, т.е. лимитирано, и кое – не? А ние, лекарите – какво или кого ще обгрижваме – лимита или пациента?

Националният рамков договор  и Методиката на НЗОК не дават такова решение. Увеличението в една посока – напр. изследванията при профилактичните прегледи, често е свързано с намаление при острите заболявания и диспансерните прегледи на болните с хронични заболявания. При недостиг се допуска да ползваме от предвиденото за профилактичните прегледи, защото е повечко, но после да „върнем този заем”, като вземем оттам, където е имало недостиг (острите и евентуално хроничните заболявания), т.е. да задълбочим недостига.

Тази постановка може да се сравни със следното: теглим заем от банката, после друг заем, за да покрием с него част от лихвата по първия, тъй като доходите са ограничени. После теглим трети заем, за да покрием лихвите по втория, който сме изтеглили. И с „невъоръжено око” и без много знания е ясно, че тази верига не води до нищо добро.

Да, завишени са средствата за изследвания при профилактичен преглед и това е неизбежно поради по-високата цена на някои от предвидените изследвания. Но дали са планирани достатъчно финансови средства под формата на направления, така че да стигнат за всички подлежащи? Защо е необходимо да броим, следим, събираме и изваждаме, след като в случая с профилактичните прегледи и хронично болните ОПЛ е лишен от правото да преценява и да решава дали трябва или не  трябва да бъдат издадени направления за изследвания, а се изпълнява законова разпоредба – НРД и приложения, Наредба за профилактични прегледи и диспансеризация? В тях е указано, че пациентът трябва да бъде изследван веднъж или повече годишно за нещо определено и консултиран за друго – също определено. Следва парадоксалният резултат – лекарите са регулирани, лимитирани и санкционирани за разходи, върху които нямат право да влияят.

Първата стъпка към приключване на постоянно „експлоатираната” тема с регулативните стандарти (т.нар. лимити, талони) е да се реши най-сетне кое ще бъде лимитирано и кое – не?

Вече две години от НСОПЛБ предлагаме подходящ вариант:

1. Регулативните стандарти за профилактична дейност и диспансеризация да не бъдат лимитирани и да не влизат в регулативен (рестриктивен) стандарт.

2. Изследванията за ТЕЛК – не само за първо явяване (представяне пред ТЕЛК), но и за преосвидетелстване също да не влизат в регулативен (рестриктивен) стандарт и да се реши кой ги заплаща – НЗОК или МЗ, или пък пациентът, както и кой борави с бюджета за тях – ОПЛ или ТЕЛК.

Подчертавам, че общото в двата случая е, че това са „присъщо необходими” разходи, определени по силата на закона, а не са следствие от решението и знанията на лекаря.

Да не се злоупотребява с понятието предхоспитализационен минимум (изследвания или консултации, които лекарят провежда преди да изпрати пациента в болница). Има два варианта на решение: или такъв „минимум” като понятие не трябва да съществува, а да се приеме, че лекарят, който насочва към болнично лечение, прави само тези изследвания и консултации, които са необходими, за да се ориентира в диагнозата (понякога няма нужда от такива). Другият вариант е да се въведе терминът предхоспитализационен минимум, като се определи неговото съдържание за всяка една болест, за която пациентът може да бъде насочен към болнично заведение (какви изследвания или консултации включва) и този минимум да бъде също извън регулация, защото има строго определено съдържание и е задължителен, т.е. изпълнението или неизпълнението му не зависи от преценката на лекаря.

3. На регулиране да подлежат само лимитите за остри заболявания.

Това са на пръв поглед „простички” решения, които обаче изискват истински анализ на обективните данни, промени в НРД и някои наредби, както и достатъчно воля, знание и добронамереност. Нека да не забравяме, че системата на здравеопазване трябва да работи, за да решава здравни проблеми и да предпазва хората от заболявания, а не за да решава финансови казуси и да брани бюджети.

Казано с други думи – системата не трябва да обслужва документа и бюджета, а документите и бюджетът трябва да бъдат в помощ и услуга на системата, респективно на пациентите и лекарите.

Докато пишех тези редове, за пореден път си зададох въпросите: къде е изкуството на медицината; къде са лекарят и пациентът в тези „упражнения”; в какво начинание и с каква цел сме употребявани всички ние?

23 февруари 2011 г.

Д-р Любомир КИРОВ

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.