Вие сте в: Начало // Всички публикации // Зоонозите – отвъд взаимовръзката човек – животно

Зоонозите – отвъд взаимовръзката човек – животно

Световният ден срещу зоонозите – 6 юли, бележи дата от 1885 г., когато момче получава първата ваксина срещу бяс – зоонозна болест, причинена от патоген, предаден от животно на човек.

През 2020 г. Световният ден срещу зоонозите е с особен подтекст – има актуален повод  да се говори за тези болести и как те въздействат върху обществото.

Известно е, че новите зоонозни болести се появяват и репоявяват с увеличаваща се честота. Например ДР Конго има 11 взрива с Ебола от 1970 г. досега, като 6 от тях са в последното десетилетие. Коронаинфекциите също се появяват често – от SARS, през MERS до  COVID–19. Не всички зоонозни болести стават пандемични, но повечето пандемии са причинени от зоонози и са станали характеристика на антропогенната ера.

Интензивното фермерство, животновъдството, международната търговия с екзотични животни, нарастващото настъпление на хората в местообитанията на диви животни, наред с международните интензивни пътувания, с урбанизацията – всичко това нарушава взаимовръзката човек – животно – околна среда.

Патогените винаги са „прескачали“ от животните към човека. Но експанзията на броя на хората на планетата и експлоатацията на природата правят това прескачане по-вероятно, по-постоянно.

През 2012 г. сп. „Лансет“ публикува серия материали за превенцията на пандемичните зоонози, за важността да се откриват новите патогени, за тяхната устойчивост, както и за възможността да се предсказва кой патоген има пандемичен потенциал.

Днес секвенирането на цял геном и модерната диагностика се използват за анализ на разпространените на патогените в т.нар. горещи точки.

Днес оцеляването на общественото здраве разчита на данни от мобилни приложения, на системи за ранно предупреждение, на анализ на big data, събрани от социалните медии, от сателитни устройства и безжични технологии.

Днес стратегии се опитват да предвидят кои вируси могат да инфектират хора, кой от тези вируси има пандемичен потенциал. Усилията да се създаде универсална ваксина може и да ни дадат възможност скоро да спрем заразата.

Световни експерти отдавна призовават за Единен здравен подход към зоонозите – холистичен подход към стабилност на околната среда, здраве надобитъка, отглеждан за храна, здраве за хората. Всичко това доказва, че мултисекторният подход е най-добрият път за подобряване на общественото здраве.

В края на юни т.г. международен екип от ветеринарни експерти и специалисти по дивата природа огласи разширен списък на начините да променим връзката си с животните и да ограничим риска от друга пандемия, подобна на COVID–19.

Закони за превенция на смесване на животни от различни видове, за подобряване здравето на животните във ферми чрез ограничаване на броя им на мярка площ, за високи стандарти за ветеринарна грижа, за придържане към растителна храна – това са все изпълними опции за бъдещо поведение.

Дори и такъв Единен здравен подход обаче едва ли ще успее да отрази всички особености на зоонозите. Да разгледаме например затварянето на пазар за живи животни, с което се предполага постигане на опазване от нови зоонози. Такава мярка може и да изглежда разумна от гледната точка на световната здравна сигурност. Но дали тя е разумна от гледната точка на икономиката, културата, обществените традиции? Много обществени прослойки зависят от животинските пазари за храна за своите социални контакти, за своите доходи. Затварянето на такъв пазар може да доведе и до спекулативна търговия, което означава край на регулацията и контрола върху санитарно-хигиенните условия. Така рискът може да бъде повишен, а не ограничен! Безопасни, практични и устойчиви решения могат да се формулират от интердисциплинарни екипи, при международна колаборация и то не само между здравни и екологични организации.

Трипартидна колаборация между СЗО, Световната организация за здравето на животните, Организацията на ООН за и храни и земеделие е формирана, за да подпомогне страните да имплементират Единния здравен подход. Но, за да стане този подход реален, за превенцията на появата, разпространението и уврежданията от зоонозни болести, антрополози, икономисти и много други трябва да се включат в разговора за преживяемост, изграждане на капацитет, ограничаване на риска. Представители на индустрията, на туризма също трябва да се включат в промяната на правилата.

Досега аларменият сигнал за риска от зоонозни пандемии основно бе в ръцете на шепа учени и експерти по обществено здраве.

Сега COVID–19 сплоти изследователската общност около необходимостта да се установи широка трансформация. Тази пандемия е отрезвяващо предупреждение срещу експлоатирането на естествената природа без пауза. Тя показва, че зоонозите влияят не само върху здравето, но и върху същността на живота. COVID–19 няма да бъде последна и вероятно най-лоша зоонозна пандемия. Климатичните промени показват как екзистенциалната заплаха за човешката цивилизация може да предизвика усещане за неотложност и за остра нужда от глобален отговор. Дебнещите ни зоонози заслужават точно това.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by My. Modified by ForumMedicus. Powered by WordPress.