Вие сте в: Начало // Всички публикации // Лекарят всеки ден е на изпит

Лекарят всеки ден е на изпит

Столичната колегия на БЛС, съвместно с Факултета по обществено здраве към МУ в София организираха семинар за здравни журналисти по темата „Лекарска грешка или неблагоприятен изход от лечението?”, на 10 и 11януари т.г.

Семинарът, превърнал се откровена среща и сериозна дискусия, бе открит от д-р Асен Меджидиев – председател на столичната колегия.

Основна лекция „Безопасност на пациентите и медицински грешки“ изнесе акад. Владимир Овчаров, който разказа как мозъкът се активира, когато взема решения, а процесът на бързо решаване е особено характерен за работата на лекарите. Доказано е, подчерта лекторът, че и мозъкът прави грешки, защото много често решенията се формират от стереотипи, отколкото от конкретно мислене. В лекцията бяха обособени грешки, които се дължат на нивото на познание /когнитивни/, на проблеми в системата, на небрежност или на всички фактори, взети заедно. Акад. Овчаров напомни значението на обсъждането на клинично-патологични заключения при смъртен случай, което винаги е имало огромно влияние върху обучението на младите лекари. Той цитира световни проучвания, според които лекарските грешки се изтъкват като трета причина за смърт след сърдечно-съдовите и онкологичните заболявания. Лекторът се спря и на значението на разговора между лекаря и болния, който напоследък често е „изместван“ заради високите технологии.

В заключение акад. Овчаров изтъкна, че „медицината не е точна наука“, поради което той смята, че е по-правилно да се говори за медицинска грешка.

Адвокат Иван Сотиров, юрист към БЛС, започна с факта, че той не приема понятието лекарска грешка, че това е термин без съдържание, ако няма юридически контекст. Юристът аргументира дълбокото си убеждение, че няма безотговорен лекар до момента, в който това не е доказано в съда. Той изрази тревога, че преди година е отнета възможността на комисиите по професионална етика към БЛС да оценяват случаите спрямо правилата за добра медицинска практика, което, според него, е неправилна стъпка назад по отношение на ролята на съсловната организация при такива казуси. А и от друга страна, липсата на правила за добра медицинска практика по сфери и специалности също затруднява вземането на съдебни решения.

Адв. Явор Нотев започна изказването си с факта, че и при лекарите, и при адвокатите човек отива в състояние на психологичен афект, което затруднява първата среща, натоварва и едната, и другата страна. Той аргументира и разбирането си, че – ако лекарят и болният разговарят повече, а не се задоволяват само с подписване на информирано съгласие, тогава последствията при неблагоприятен резултат ще бъдат по-различни. Така специалистът обясни и факта, че има значимо повече оплаквания в сферата на спешната помощ, когато лекарят трябва да реагира бързо, често няма и възможност да говори с болния. От своята практика Я. Нотев изведе и извод, че по казуси от медицинската практика често мотивите на съда са „витиевати“, а пък съдебните решения са „натоварени“ емоционално. Освен това практиката показва, че този тип дела силно се влияят от медицинските експертизи, но пък трябва да се отчита, че експертите умуват над фактите дълго, а лекарят е трябвало да вземе решения най-често в спешен порядък, в състояние на стрес и напрежение. Експертът обърна внимание и на необходимостта застрахователните договори на лекарите да бъдат добре направени, за да ги пазят, тъй като „възможността да се получи застраховката стимулира растеж на исковете, особено към тези, които могат да ги платят“.

Зам.-председателят на БЛС проф. Николай Габровски отправи към журналистите някои препоръки: да търсят повече и по-задълбочено истината; да тръгват в разследванията си добронамерено към лекарите; да не обобщават едно събитие към цялото съсловие; да знаят колко отрицателно влияят върху лекарите недоказаните нападки и недоверието на обществото.

Да дискутираме компетентно

Д-р Асен Меджидиев – председател на СК на БЛС

– Защо избрахте точно тази тема за среща със здравните журналисти в началото на годината?

– Заради тежката година, която мина. Заради многото моменти, в които бяхме съдени неправомерно. И заради неправилния изказ в общественото пространство спрямо лекарите. Защото думата „лекарска грешка“ може да бъде формулирана само от съда след съдебно решение. В останалото време, на всеки етап преди това може да се каже „несполучлив ход на лечението“, „несполучлив резултат от лечението“ и т.н. Затова и така избрахме и темата на срещата.

– Как бихте определил ролята на съсловната организация точно в посока – промяна на системата и промяна на личността, за да намалеят неблагоприятните събития в практиката?

– Ще изтъкна, че Столичната лекарска колегия взе решение от януари т.г. да посещаваме по две болници и две ДКЦ, да се срещаме с персонала, с екипите, за да ги запознаваме с постановките, с правилата за добра медицинска практика, със защитата, която те имат в лицето на съсловната организация. Това може да стане с постоянни срещи, с непрекъснати разговори и със събития само като този разговор с журналистите. Да участваме в дискусиите коректно, активно и компетентно е нашето желание.

– Става дума да запознаете своите членове с правата на лекарите, защото сега има дисбаланс – говори се само за правата на пациентите.

– Ние сме от двете страни. Търсим правата си като пациенти, но и като лекари. Един неблагоприятен изход от лечение за един лекар е много тежко преживяване, той самият си знае как това се отразява.

– Философски да погледнем на това, което каза акад. Вл. Овчаров, че „медицината не е точна наука, като физиката например“.

– Не е точна наука, защото всеки човек е различен, всяка манипулация изглежда еднаква, но върху конкретния човек се прилага по конкретен начин.

Казусите са натоварени и емоционално

Адв. Явор Нотев – член на Комисията по здравеопазване в НС

– На какъв принцип се определят експертите, които дават оценка за виновно или невиновно поведение на лекаря?

– Правилата на гражданския и наказателния процес в случая съвпадат, те повеляват експертите да се назначават от органа, който ръководи в дадения момент процедурата. При гражданските дела това е съдът. Би трябвало да се съобрази включването на тези вещи лица като поименен списък при окръжните съдилища. Списъкът се изготвя през определен период от време и се актуализира, за да има наличност от специалисти от всички области по съдебни райони. Това обаче не е абсолютно правило и не ограничава възможността на съда да посочи виден, изтъкнат специалист в дадена област, когато казусът го изисква. В този смисъл можем да обобщим – съдът е този, който посочва експертите. При по-стандартни случаи се избират специалисти от катедрите по съдебна медицина, доколкото те имат понятия за правото, за експертизата и по-лесно се адаптират за нуждите на съда. Техните заключения са във вид, лесно смилаем за страните, и са предпочитани.

– Не се ли прави изборът чрез смяна на регионите – например данъчните от Шумен правят проверки в Хасково?

– Не, не е на този случаен принцип. Ако има конкретни възражения срещу назначаването на даден експерт – прави се отвод на вещото лице. Но в общия случай няма замени между отделни райони.

Големият проблем в случая е отсъствието на експерти. Съдът има остър недостиг – няма патолози както и други специалисти.

В практиката непрекъснато навлизат някои идеи за наредба за вещите лица. Смятам категорично, че трябва да има промяна, дори и революционна, специално за медицинските експертизи. Да се разширят възможностите на страна в процеса да ангажира от свое име експерт и той да бъде изслушан – като експерт и свидетел на едната страна.

Защото ние адвокатите сме затруднени, макар да сме специализирани – понякога учим много термини, постановки.

– Интересно е това, което казахте – че Върховният административен съд може в свои решения да се позовава на предишни решения, на експертна практика. Когато става дума за медицински, за лекарски дела обаче, нещата са противоречиви.

– Два състава по един и същ въпрос заемат коренно противоречива позиция, но това не е закононесъобразно. Пък и има ред за преодоляване на такива случаи.

– Можем ли да определим динамиката на делата, свързани с медицински действия или бездействия?

– Категорично е налице прогресивно развитие на количеството на дела. Спомням си времето, когато битуваше разбирането, че лекар не може да бъде осъден за грешките си и това се илюстрираше с пословицата за гарвана. Приемаше се, че е нулева възможността да се търси отговорност от лекар.

Тази традиция вече е нарушена. Сега сме – по принципа на махалото – в другата крайност. Защото първоначално срамежливо някои лекари в състава на експертните комисии дадоха заключения, с които обслужиха „коректно“ обвинението и съответно съдът реши…

В един момент се стигна и до въпроса за имуществената отговорност на лекаря, на болницата, на застрахователя – и от това алчността, която е лош съветник, стана двигател за умножаване на броя на тези дела. Пациенти на лекари, на болници са подстрекавани да завеждат такива дела. Внушава им се, че ще получат големи пари. Тази вредителска агитация е нещо, с което трябва да се преборим. Изисква го и професионалната солидарност на лекарите.

– Вие неслучайно подчертахте тънката нишка между медицинското право и етиката, че медицинското право не е изчистено право.

– Правото казва, че е налице немарливо изпълнение. Но веднага възниква въпросът – кое е немарливото в упражняване на лекарската професия.

Когато говорим за непредпазлива вина, обикновено се прибягва до т.нар. бланкетни правни норми – нарушен е закон или правилник. Юристите трябва да посочат чл. и т.н. на съответната норма.

Затова се говори за стандартите, за правилата за добра медицинска практика. В едно безвремие сме по отношение на тези правила. В същото време обаче съдът не е спрял да работи и да осъжда. Аз лично боледувам тези дела и дори много колеги ги отказват, защото наистина заставаме „без оръжие“ – не можем да бъдем убедителни. И се обясняваме, и разказваме. Например личен случай – съдията по дело за смъртта на малко дете плаче, съдебните заседателки плачат с нея. И аз чакам да видя дали ще осъдят лекарката. Осъдиха я, макар че и лекарката плаче … Казаха, „не може без присъда, все пак дете е умряло“.

Правото не може така – трябва с аргументи и доказателства.

Отговори

Copyright © 2009 ФОРУМ МЕДИКУС. All rights reserved.
   
Designed by Theme Junkie. Modified by Magstudio. Powered by WordPress.